Читаем Тигровият мост полностью

— Това са нещастници, които се борят с греблата за свободата си.

— Не те разбирам.

Аз знаех какво искаше да каже Калади и обясних на англичанина:

— Вероятно са избягали заточеници.

— Ах! Бягащи престъпници? Но те идват от Андаманите.

— Разбира се.

— И, изглежда, искат да се отправят към Никобарските острови.

— Мисля, че е така.

— Тогава не са бегълци?

— Защо?

— Ами защото така биха попаднали от трън та на глог. На Никобарските острови ще ги заловят. Който избяга от Адаманските острови, се насочва на север, към континента; не си ли на това мнение, Чарли?

— Не. Пътят на север през толкова оживения канал Препарис би бил опасен за избягали престъпници. За такива хора би било по-удобно да достигнат северния нос на Суматра, като минават през Никобарските острови.

— Но тогава ще ги пипнат на Никобарските острови.

— Няма, ако са умни и предпазливи. Нали чиновници има само на Каморта. Ако бегълците избягват този остров, почти сигурно е, че ще се измъкнат.

— Мислиш ли? Да, може да си прав. Избягали престъпници! Аз съм англичанин и мой дълг е да преследвам тези негодници! Не си ли на това мнение?

— Лично аз нямам отношение по този въпрос, но ми се струва, че наказанията за извършени престъпления не се дават, за да останат неизпълнени.

— Уел. Да вземем тогава тези нехранимайковци на борда, ако наистина са онова, за което ги мислим.

По негова заповед кормчията на яхтата отклони курса наляво и се насочи точно към лодките, чиито гребци прибраха греблата, щом забелязаха, че им беше невъзможно да избягат. Близо до тях машината бе спряна. Яхтата измина още две собствени дължини, като се приближи съвсем до лодките, след което остана полюшвана само от вълните. Погледнахме отгоре в лодките. Двамата гребци седяха в едната от тях, а към нея бяха прикрепили другата само за да не се обърнат. Цялото им облекло се състоеше от особена дълга риза, достигаща почти до глезените им, която имаше по ръкавите си непонятни за мен знаци.

— Аха, престъпнически ризи! — каза лордът. — Дори са от подразделението на Змийския остров, където изпращат само опасни престъпници. Ще се заема с тях най-дружелюбно.

Той се наведе през релинга и попита на английски двамината, които поглеждаха нагоре към нас в страхливо очакване:

— Ей, деца, откъде?

— От Малките Андамани — отвърна един от тях на същия език.

— А накъде?

— Към Каморта.

— С каква цел?

— Посещение.

— При кого?

— При роднини, отиваме на погребение.

— Добре, деца мои! Трябвало е здравата да се потрудите при това вълнение. Ще пътувате с нас. Също отиваме към Каморта. Качвайте се на борда!

— Не можем, сахиб.

— Защо не можете?

— Ние сме незначителни хора, на които не подхожда да са заедно с такива велики и знатни махараджи.

— Няма значение, ще направим така, че да ви прилича. Качвайте се смело!

Той говореше така бащински и приятелски, лицето му така сияеше от радост, като че ли беше щастлив да вземе със себе си двама бедняци. Въпреки това отдолу се разнесе уклончив отговор:

— Прощавай, сахиб! Гребането ни прави удоволствие, а и се страхуваме, че самото ни присъствие ще ви обиди.

— Не се бойте от това, деца! Ще ме обидите, ако не дойдете. Аз съм англичанин, който изпраща по един куршум на всяка неприета покана.

Това прозвуча вече по-сериозно. Те се спогледаха въпросително, после пак същият човек обясни:

— Не ни е разрешено, сахиб. Бъди снизходителен към кастата ни!

Сега лордът остави пенснето му да се изплъзне до върха на носа и гласът му прогърмя:

— Да съм снизходителен към кастата ви ли? Да не би да сте брамини, за които корабът ми не е достатъчно хубав? Ако не се качите веднага на борда, ще дам пълна пара и ще ви смачкам ореховите черупки. И така, качвайте се!

Те размениха тихо помежду си няколко думи и после чухме как се опитват да се измъкнат:

— Но ние съвсем не отиваме към Каморта; преди малко просто сбърках.

— А накъде отивате?

— Към Тилангдшонг.

Като чух това име, извиках вместо лорда:

— При кого? Ако искате да ви повярваме, кажете истината! Познаваме се с тамошните хора.

— Отиваме при Та-ки, китаеца, най-видния човек на целия остров.

— И да не би той да ви е роднина? Или отивате на неговото погребение?

— Не. Ще живеем при него, за да не бъдем измърсени при нашия мъртъв роднина.

— Добре, тогава ще ви откараме до Тилангдшонг. Щом веднъж сме ви поканили, нещата остават непроменени. Качвайте се, ако не искате да ви прегазим!

Перейти на страницу:

Похожие книги

Том 7
Том 7

В седьмом томе собрания сочинений Марка Твена из 12 томов 1959-1961 г.г. представлены книги «Американский претендент», «Том Сойер за границей» и «Простофиля Вильсон».В повести «Американский претендент», написанной Твеном в 1891 и опубликованной в 1892 году, читатель снова встречается с героями «Позолоченного века» (1874) — Селлерсом и Вашингтоном Хокинсом. Снова они носятся с проектами обогащения, принимающими на этот раз совершенно абсурдный характер. Значительное место в «Американском претенденте» занимает мотив претензий Селлерса на графство Россмор, который был, очевидно, подсказан Твену длительной борьбой за свои «права» его дальнего родственника, считавшего себя законным носителем титула графов Дерхем.Повесть «Том Сойер за границей», в большой мере представляющая собой экстравагантную шутку, по глубине и художественной силе слабее первых двух книг Твена о Томе и Геке. Но и в этом произведении читателя радуют блестки твеновского юмора и острые сатирические эпизоды.В повести «Простофиля Вильсон» писатель создает образ рабовладельческого городка, в котором нет и тени патриархальной привлекательности, ощущаемой в Санкт-Петербурге, изображенном в «Приключениях Тома Сойера», а царят мещанство, косность, пошлые обывательские интересы. Невежественным и спесивым обывателям Пристани Доусона противопоставлен благородный и умный Вильсон. Твен создает парадоксальную ситуацию: именно Вильсон, этот проницательный человек, вольнодумец, безгранично превосходящий силой интеллекта всех своих сограждан, долгие годы считается в городке простофилей, отпетым дураком.Комментарии А. Наркевич.

Марк Твен

Классическая проза