Тигровият мост

— Би било твърде рано. Не бива да се впускаме в такова начинание, без да сме обмислили преди това всичко най-старателно. Не бързаме чак толкова много. За да стигнем от тук до Никобарските острови, са ни необходими четири дни и няма защо да се опасяваме, че през това време ще ни избяга скъпият Та-ки. Сигурно са малко дните в годината, когато на остров Тилангдшонг спира някой кораб.

— Съгласен съм. Твоят Квимбо ще дойде ли с нас?

Нямаше нужда да отговарям на този въпрос, защото това бе сторено вместо мен от кафъра:

— О, хубав, добър, храбър Квимбо идва заедно. Иска остане при мил, добър Германия, за да освобождава минхер Бонтверкер и убива всички китаец, малаец и разбойник!

5. БЕГЪЛЦИТЕ ОТ АНДАМАНСКИТЕ ОСТРОВИ

Групата на Никобарските острови е разположена приблизително на 112 градуса географска дължина източно от Феро17, южно от Андаманските острови и северозападно от Суматра. Климатът им е тропичен, но морският вятър и честите дъждове го разхлаждат. Въпреки това престоят на тези острови е много нездравословен, защото образуваните при отлива крайбрежни мочурища и гъсталаците от тропическото дърво мангрове са огнища на такава треска, която не щади дори и туземното население. Да, треската на Никобарските острови засяга даже и животинския свят и съвсем не е рядкост да видите олюляващи се прасета и кокошки, обхванати от силен пристъп на треска.

По тази причина многобройните опити да се заселят тези острови са останали безуспешни и в крайна сметка англичаните завладяха през 1869 година островите с единствената цел да положат там основите на колония за престъпници, която бе управлявана от губернатора на Андаманските острови.

Престъпниците, изпращани тук в изгнание, са най-често сипаи18, и са от най-различни народности, населяващи Индустан и Декан19.

Ако някога съм говорил с възхищение за великолепието на растителния свят на Цейлон, трябва да кажа, че растителността на Никобарските острови го превъзхожда. Докато на Цейлон преобладава кокосовата палма, на Никобарските острови си оспорват първенството палмата арека и великолепният пандан. Към тях се присъединяват множество други видове тропически дървета, чийто изглед кара всеки да се чувствува попаднал в някакъв приказен свят. Въпреки обширните тропически гори, на Цейлон може да се забележи влиянието на човешката ръка. Обаче Никобарските острови ви предлагат девствените гори на юга, пред чието неповторимо великолепие бледнее всяко описание. Там има джунгли, в които никога не е стъпвал кракът на европеец; там избуяват от земята милиони плодовити кълнове, от които се развиват най-странни растителни видове, а над този удивителен хаос от дървета и растения се издигат нависоко несравнимите корони на палмите, като образуват втори етаж на гората.

Най-странно от всички безбройни растения е панданът; заедно с палмите той принадлежи към най-големите видове едносемеделни растения. Човек би могъл да си помисли, че той е сътворен далеч преди останалия растителен свят. Върху едно скеле от оголени или висящи корени, което прилича на конусообразна постройка от дебели колове, се издига нагоре едно или няколко стройни стебла, които нейде високо горе носят странна корона от клони със своеобразни, прилични на ножове листа и големи плодове, подобни на борови шишарки. Оголените му корени, подпрели стъблото, са понякога по-високи от шест метра и дървото представлява толкова странна гледка, че човек не може да не го нарече чудновата глупава приумица на природата.

Тази тропическа гора е обградена откъм крайбрежието с пояс от дърветата мангрове, които виреят само там, където по време на прилив морските вълни обливат корените им и при отлива ги оставят оголени. След като се оттегли водата, жаркото слънце образува между тези корени огнища на онази треска, която е еднакво опасна и за туземците, и за чужденците.

А навън във водата, островите са заобиколени от друг пояс, изграден от растениеподобни образувания, а именно коралите, които искрят в морските дълбини във всевъзможни форми и краски и привличат погледите на европейци с часове.

Тъй като проникването в гъстите джунгли е много трудно и всяко разчистено място във вътрешността на островите би обрасло пак много бързо с буйна растителност, жилищата на туземците, независимо дали са самотни или образуват цели села, се намират най-често в непосредствена близост до морския бряг. Изградени са върху колове, което им предлага не само закрила срещу морските приливи и неприятелски нападения, но и позволява свободен достъп на-въздуха в жилището, като по този начин намалява вредността от изпаренията, носещи треската.