Тигровият мост

— Едва ли. Такива писма се държат в тайна.

— И въпреки това обещавам да разбера до кого е писано още първия ден.

— Ето това е мъжка дума! Идваш ли с мен?

— Да. Още от преди бях взел това решение; положително ще дойда с тебе. Трябва да разберем къде ще очакват отговора на писмото на Бонтверкер.

— А ако не успеем да узнаем това? Не е ли възможно да открием мястото, където се намира, по някакъв друг начин?

— Ще се опитам. Наблюдавай внимателно очите на капитана, докато говоря с него. Струва ми се, че първо ще се усмихне подигравателно, но след това ще се изплаши.

— Какво ще му кажеш?

— Веднага ще чуеш. Убеден съм, че Квимбо не е могъл да запомни правилно китайското наименование.

От само себе си се разбира, че бяхме говорили на английски и китайците не ни бяха разбрали или почти нищо не бяха разбрали. Сега насочих фенера така, че лицето на капитана бе силно осветено, и се обърнах към него на родния му език:

— Ще ми кажеш ли името си?

Той не отговори; нищо по лицето му не издаваше, че беше чул думите ми.

— Също така ми се иска да знам къде се е дянал минхер Бонтверкер, когото сте пленили — продължих аз.

Абсолютно същото мълчание и същата безизразност.

— Мълчанието ти е безполезно — продължих да говоря аз.

— Все пак ще го намерим, защото ще отплаваме за Ху-Ниао.

Наблегнах на това китайско име, за което Квимбо твърдеше, че било вярно. Капитанът наостри изненадан за момент слух, после по лицето му се плъзна израз на подигравателно задоволство. Престорих се, че не забелязвам това, и добавих бързо:

— А ето че сбърках, исках да кажа, че ще отплаваме за Ху-Киао.

Внимателно го наблюдавах при произнасянето на тази дума, която се различаваше от предишната само по замяната на Н с К, и забелязах, че се уплаши, но се помъчи да не издаде това. Аз бях доволен, обърнах му гръб и напуснах средната палуба, последван от Рафли. Горе той ме попита:

— Каква беше целта на тези въпроси? Каза, че си сбъркал нещо, но аз не забелязах нищо подобно.

— Така ли? Но нали наблюдаваше лицето му?

— Йес.

— Видя ли нещо?

— Йес. Първо тайно в себе си се смееше и злорадствуваше, но после, изглежда, се уплаши.

— Точно така. Знаеш, че още от преди не вярвах, че Ху-Ниао — Тигър-птица може да бъде името на местността. Квимбо сигурно не е чул добре или не е запомнил правилно името. Започнах да търся подобни думи и вместо Ниао намерих Киао. Ху-Киао означава Мост на тигрите, а така вече може спокойно да бъде наречено някое място. Става въпрос за някакъв полуостров, или както Квимбо се изрази по неговия обичаен начин, за остров, от който води път към сушата. Вероятно под „Тигровия мост“ трябва да разбираме тази тясна ивица земя, този път, който свързва острова със сушата.

— Възможно е, но къде ли е този полуостров?

— Едва ли другаде освен по крайбрежието на Суматра. Ще го потърсим.

— Ще го търсим ли? А как? Да не би да обиколим цяла Суматра, като спираме при всеки полуостров и питаме как се казва?

— Не. Искам да кажа, че ще го потърсим по картите, сър Джон!

— Уел! Така ми харесва повече. Но за това имаме може би време и утре.

— Разбира се. Тук постигнахме целта си, а и много повече, така че след като се наспим, ще решим точно какво ще правим.

Напуснахме кораба, след като втълпихме на войниците, че трябва да бъдат много бдителни. Разбира се, че взехме Квимбо с нас. В хотела щеше да се чувствува много по-добре и по-удобно, отколкото в скривалището си в помещението за баластра на джонката.

4. ПОЛОЖЕНИЕТО ЗАПОЧВА ДА СЕ ИЗЯСНЯВА

На следващото утро още закусвахме, когато съдията дойде при нас, за да се осведоми за резултата от нашия лов на призраци. Рафли му разказа всичко, като завърши с остра забележка по отношение на суеверието, което бяха показали не само пазачите, а и техният върховен повелител. Това постави съдията в неудобно положение, от което той се опита да се измъкне, като придаде на лицето си важно служебно изражение и поиска от нас да му предадем Квимбо, защото той се бил провинил двойно пред закона. Аз се изсмях, обаче сър Джон го погледна учудено.

— Двойно се е провинил ли? А как?

— Изплашил е войниците — само това трябва да бъде строго наказано, а освен това …

— А освен това? Какво още? — прекъсна го англичанинът.

— А освен това най-важното е, че този човек е бил на джонката и също така е пират като останалите похитители. Трябва да бъде също така строго наказан като тях и мой дълг е да наредя да го затворят.

Пенснето на англичанина се плъзна бързо до върха на носа му и собственикът на тези два предмета се сопна на съдията:

— Какво те прихваща, сър! Забрави ли кой съм аз?

— Не.

— Е, тогава? Имам пред вид моите отношения с негова милост, генералния губернатор.

— С този високопоставен владетел сте роднини.

— Така! А кой е джентълменът, когото виждаш да седи до мен?

— Ваш приятел.

— Много добре! А кой е Квимбо, когото благоволяваш да наричаш пират?

— Той е… е… е…

Той замлъкна. Вместо него продължи Рафли:

— Квимбо е слуга на този джентълмен. Какво следва от това? Можеш ли да ми кажеш?

— Не — призна съдията, който почувствува страх от властния тон на англичанина.