Тигровият мост

Започнах бавно да изброявам имената на островите, като след всяко от тях правех малка пауза, за да има време да си помисли. По съсредоточеното му лице си личеше ясно, че напрягаше паметта си. Щом произнесох името Тилангдшонг, той плесна с ръце силно и подскочи от радост. — Тил… тил… лангд-шонг … лангдшонг… о, о, това съм остров, което видял Квимбо.

— Наистина ли?

— Да. Тил… дшонг съм остров, къде кораб спира и остава стои в голяма вода.

— Спомни си добре! Много е важно, дали не се лъжеш, Квимбо!

Сега той вдигна дясната си ръка като за клетва, направи решителна физиономия и ме увери:

— Хубав, добър, храбър Квимбо знае точно. Кораб остава и разбойник все казва:… лангдшонг… лангдшонг … лангдшонг. Квимбо чувал добре.

— Имаш ли представа какво е търсил корабът при този остров, защо е спрял там?

— Та-ки живея там.

— Та-ки? Кой е той?

— Та-ки съм разбойник, голям, силен, широк великан, толкова голям, че навсякъде удря с глава.

Той подкрепи думите си с такива жестикулации, които даваха да се разбере, че този Та-ки трябва да беше по размери някой истински Голиат.

— Та-ки беше ли на джонката? — продължих да го разпитвам.

— Да — кимна той зарадван, че може да ми даде сведения.

— Още от деня, когато са те качили и тебе на кораба на пиратите ли?

— Та-ки съм вече там, кога Квимбо идва на кораб.

— По време на цялото пътуване до островите Пуло-Сембиланг ли беше с вас?

— Та-ки все пътува с нас.

— А защо предполагаш, че живее на остров Тилангдшонг?

— Защо Та-ки там слиза.

— Аха! И не се ли качи пак на кораба?

— Не. Та-ки остава на остров.

— Самичък?

— Да.

— Знаеш ли защо? Какво прави там?

— Квимбо не знам.

— Имаше ли и други хора на острова, когато Та-ки слезе?

— Кога Та-ки слиза, на бряг стоя други хора.

— Колко бяха?

— Два… пет и още два… пет; Квимбо не броил.

— Този Та-ки свали ли на брега някакъв багаж?

— Взима едно буре… две буре… много буре.

— Знаеш ли какво е имало в тези бурета?

— Барут в бурета.

— Аха! Да не би пиратите да имат таен склад на този остров?

— Храбър Квимбо това не знам.

— А натовариха ли на кораба нещо от сушата?

— Много диня, кокосов орех и плод, какво това всичко трябвало яде на кораб.

— Добре! А сега внимавай особено много в това, което ще те питам, защото то е най-важното нещо, от него зависи всичко! Та-ки се е намирал на борда, когато са те взели на кораба от Тигровия мост. Тогава той трябва да знае къде се намира полуостровът, който носи това име, нали?

— Та-ки стои там. Той трябва знае.

— Добре! А каква роля играеше той на кораба? От обикновените моряци ли беше, или беше нещо повече? Имаше ли някакво друго име?

— Кога капитан него викал, казвал тсу.

— Тсу? Тогава е бил офицер. В такъв случай положително знае за онова, което искаме да научим. Можеш ли да ми кажеш дали е бил заедно с вас и на Тигровия мост?

— Той слиза кораб и отива Тигров мост.

— Виждал ли е твоя господар, минхер Бонтверкер?

— Дори говори с минхер Бонтверкер.

— За какво?

— Квимбо не чува, стои надалеч.

— Жалко. Би било много важно да разберем за какво е говорил с него. Но има един още по-съществен въпрос: дали капитанът е бил същевременно и човекът, който е заповядвал на острова?

— Капитан не, а друг човек.

— Как се казва той?

— Казва Линг-тао.

— Може и да е вярно, защото това име означава „Заповядващият меч“, докато Та-ки е равносилно на „Голяма храброст“. И така изглежда офицерът, който е слязъл на остров Тилангдшонг, сигурно е не само с великанска фигура, но името му подсказва, че би трябвало да се опасяваме и от неговата храброст. Не бива да го подценяваме.

Тези думи отправих към лорда, който беше слушал въпросите и отговорите ни мълчаливо, но с голямо напрежение. Сега той направи пренебрежително движение с ръка:

— Хората с великанска фигура често нямат никаква смелост, докато някое джудже може да се справи с десет такива великани. Не се страхувам от него. А ти, Чарли?

— Излишен въпрос.

Опитах се да науча още нещо от Квимбо. но вече знанията му се бяха изчерпали. Той изобщо ми беше казал повече неща, отколкото очаквахме от него; сега се обърнах отново към англичанина:

— Струва ми се, че вече намерихме необходимата база за действие. Вероятно Линг-тао е върховният ръководител на цялата банда и живее при Тигровия мост. Възможно е да притежава няколко пиратски кораба. Та-ки отговаря за складовете на Тилангдшонг, където трябва да отидем преди всичко, за да изтръгнем от него признание за местоположението на зловещия полуостров.

— Залагам сто фунта стерлинги, че няма да узнаем от него нищо.

— Обзалагай се с Квимбо, сър, аз не участвам в облози.

— Слушай, ти си наистина ужасен човек, щом допускаш, че мога да се обзалагам с някакъв кафър! Поне реши ли се да тръгнеш с мен, за да освободим този мистър Бонтверкер?

— Да.

— Уел, тогава ми кажи дали очакваш да успеем!

— Надявам се да го измъкнем.

— Добре! Кога тръгваме?

— Утре рано с отлива.

— Яхтата ще е готова още днес.