Титан

Ейлийн, доловила вложената в забележката злост, не намери подходящи думи, с които да отговори. Не беше находчива, само пламна от възмущение.

— Така ли мислите? — попита заядливо тя.

Доста доволна от постигнатия ефект, мисис Симс се отдалечи с весел вид, придружавана от един млад художник, който я следваше влюбено по петите.

От тази забележка и от някои други неща Ейлийн разбра колко малко всъщност е навлязла в обществото. То все още не гледаше сериозно на нея и на Каупъруд. Ейлийн почти намрази сравнително глупавата мисис Изриалтайтис, която сега стоеше до нея и чу забележката — все пак тя не беше от най-незначителните дами. Мисис Симс бе благоволила да й каже „добър ден“,

Появиха се семейство Адисън, Кингланд, Хьоксемас и други, но напразно, Ейлийн не си възвърна увереността. И все пак след вечеря младежите отидоха да танцуват, поведени от Маккибън, и въпреки съмненията си Ейлийн беше блестяща, весела, дръзка, привлекателна. Кент Маккибън, голям познавач на тънкостите и тайните на танците, имаше удоволствието да открие с нея това грациозно приказно шествие, последван от Каупъруд, който покани мисис Симс. Ейлийн, в бяла атлазена рокля, изпъстрена тук-там със сърмени нишки, с огърлица, гривни, обици и диадема от диаманти, блестеше почти като екзотична красавица. Наистина беше лъчезарна. Омаян, Маккибън преливаше от внимание.

— Какво удоволствие — прошепна сърдечно той. — Много сте красива, човек може само да мечтае за жена като вас.

— Ще се убедите, че мечтата не е безплътна — отвърна Ейлийн.

— Де да можех — засмя се весело той, а Ейлийн, доловила скрития смисъл на тези думи, се усмихна закачливо.

Погълната от Каупъруд, мисис Симс не успя да чуе какво си казаха, а толкова й се искаше.

След танца, заобиколена от пет-шест весели, вятърничави младежи от светското общество, Ейлийн ги поведе да видят портрета й. Закостенелите обсъждаха щедро леещото се вино, прекомерната голота в картината на Жером в единия край на галерията и блестящия портрет на Ейлийн в другия, както и ентусиазма на някои от младите мъже около нея. Мисис Рамбо, любезна и внимателна, сподели със своя съпруг, че според нея Ейлийн е „много жадна за живот“. Мисис Адисън, удивена от материалния блясък на празника у Каупъруд, тъй пищен, макар и не толкова многолюден и представителен като увеселенията, уреждани от нея и съпруга и, сподели с мъжа си, че „много скоро Каупъруд ще натрупа пари“.

— Този човек е роден финансист. Ела — обясни й нравоучително Адисън. — Заел се е с операции на борсата и сигурно ще натрупа пари. Виж, не знам дали ще влязат в обществото. Ако беше сам, положително пише да успее. Ейлийн е красива, но се страхувам, че той има нужда от друг тип жена. Прекалено привлекателна е.

— И аз мисля същото. Харесвам я, но се боя, че тя няма да изиграе добре картите си. Много жалко!

Точно в този момент, придружена от двама усмихнати младежи, край тях мина Ейлийн с пламнало лице от топлата радост, породена от толкова много ухажване. Музикалният салон и гостната, превърнати сега в бална зала, привлякоха гостите. Залата искреше от движещите се пред Ейлийн хора, въздухът бе изпълнен с аромата на цветя, със звуците на оркестъра и гласове.

— Мисис Каупъруд е най-красивата жена, която съм виждал от много време насам — обърна се Брадфорд Канда към Хортън Бигърс, редактора на светската хроника. — Дори прекалено красива е.

— Как я приемат в обществото? — запита предпазливият Бигърс.

— Очарователна е, но, страхувам се, не е достатъчно въздържана, пък и умна. Нямаше да е зле да е по-сериозна, прекалено жизнерадостна е. Тези възрастни дами никога няма да пожелаят да се сближат с Ейлийн, до нея изгледат твърде стари. Щеше да е по-добре, ако не бе толкова млада и красива.

— Точно така мисля и аз — каза Бигърс. Всъщност той ни най-малко не мислеше така; не беше способен да стигне до такова правилно заключение. Сега обаче го вярваше, защото му го бе казал Братфорд Канда.

Глава XI ПЛОДОВЕТЕ НА ДЪРЗОСТТА

На следващата сутрин, по време на закуската у Нори Симс, както и в други къщи всички обсъждаха усилията на семейство Каупъруд да влязат в обществото, както и въпроса, дали то ще ги приеме някой ден или не.

— Лошото при мисис Каупъруд — отбеляза мисис Симс — е, че не знае как да се държи. Всичко беше прекалено показно. Що за хрумване да окачат портрета й в единия край на галерията, а опази картина от Жером в другия! А после и съобщението в „Прес“ от тази сутрин! Човек ще си помисли, че вече са от висшето общество.

Мисис Симс вече малко се ядосваше, че, както сега си мислеше, се е оставила Тейлър Лорд и Кент Маккибън, и двамата нейни приятели, да я използват.

— Какво ще кажеш за гостите? — запита Нори, докато мажеше една кифла с масло.

— О, иска ли питане! Изобщо не бяха представителни. Ние бяхме най-високопоставените и сега съжалявам, че отидохме. Кои са Изриалтайтис и Хьоксемас? Каква ужасна жена! — Тя имаше предвид мисис Хьоксемас. — Никога в живота си не съм чувала по-отегчителни забележки от нейните.