Титан

— Бих искал да обсъждам този въпрос — каза той — само ако зная малко повече отсега за вашите подбуди и връзки. Добре ли разбрах, наистина ли акционери от старите компании са ви помолили да се намесите и да им помогнете да уредят този въпрос?

— Точно така — каза Шрайхарт.

— И вие смятате, че ще ги склоните да се обединят? И при какви условия?

— О, според мен ще е доста лесно всеки от тях да получи по две-три акции от една нова компания срещу една акция на старите. После можем да подберем общи чиновници, да открием обща кантора, да преустановим всичките тези дела и тогава всички ще бъдат доволни.

Той го каза е лекота, наставнически, като че Каупъруд не бе го обмислил още преди години. Каупъруд бе доста учуден да види как собственият му план е изложен толкова наставнически, и то не от друг, а от този доста влиятелен тук човек, който дотогава беше предпочитал да не му обръща никакво внимание.

— При какви условия — запита предпазливо Каупъруд — смятате да привлечете новите компании?

— При същите, както и старите, стига да не са вложили твърде много капитали. Още не съм: обмислил всички подробности. Две или три акции за една в зависимост от вложенията. Естествено трябва да се вземат предвид претенциите на старите компании.

Каупъруд се замисли. Струва ли си, или не си струва да обсъжда предложението? Отдаваше му се възможност да спечели бързо пари, като продаде акциите си на старите компании. Само че Шрайхарт, а не той, щеше да намаже най-много от тази ловко измислена сделка. А ако почакаше — дори Шрайхарт да успее да слее трите стари компании в една, — той може би щеше да наложи по-изгодни условия. Но не беше сигурен. Накрая попита:

— Колко акции от новата компания ще останат в ръцете ви или в ръцете на учредителите, след като се разплатите с всички стари и нови компании?

— О, вероятно тридесет и пет или четиридесет на сто от всички акции — отвърна предразполагащо Шрайхарт. — Щом се трудиш, трябва да си получиш възнаграждението.

— Точно така — каза Каупъруд с усмивка, — но като се има предвид, че човекът, който разклати дървото, за да паднат плодовете, съм аз, струва ми се, че доста голяма част от тях ми се полагат по право, нали?

— Какво точно имате предвид?

— Точно това, което казах. Лично аз създадох новите компании, благодарение на които сега е възможно въпросното сливане. Планът, който изложихте, изобщо не се отличава от онова, което от известно време предлагам. Служителите и директорите на старите компании ми се сърдят просто защото според тях съм нахлул в територии, които им принадлежат. И ако заради това те предпочитат да действат чрез вас, а не чрез мен, ми се струва, че трябва да получа много по-голям дял от учредителските печалби. Личните ми капиталовложения в новите компании не са много големи. Аз съм най-вече финансов посредник. (Това не беше вярно, но Каупъруд предпочиташе неговият гост да мисли така.)

Шрайхарт се усмихна.

— Но, драги господине — поде той, — вие забравяте, че аз ще осигуря почти целия капитал за това сливане.

— Вие пък забравяте — възрази Каупъруд, — че аз не съм новак. Гарантирам ви, че ще осигуря целия капитал и ще ви дам добро възнаграждение за вашите услуги, ако го предпочитате. Плановете и концесиите на старите и новите компании все струват нещо. Забравяте, че Чикаго расте.

— Знам — отвърна уклончиво Шрайхарт, — но знам също така, че ви предстои дълга борба, по която ще хвърлите доста пари. При сегашното положение на нещата не можете да очаквате, че ще склоните сам старите компании да се споразумеят. Доколкото разбрах, те отказват да работят с вас. Иска се външен човек като мен — човек с влияние или може би по-точно един стар жител на Чикаго, човек, който познава тези хора, — за да осъществи сливането. Нима смятате, че има друг човек, който да се справи по-добре от мен?

— Защо пък да е невъзможно да намеря и друг? — отвърна съвсем спокойно Каупъруд.

— Аз не мисля така, най-малкото при сегашното положение на нещата. Старите компании не са склонни да работят с вас, те предпочитат мен. Не е ли по-добре да приемете моите условия и да ме оставите да продължа нататък и да приключа с цялата тази работа?

— Ни най-малко при тези условия — отвърна доста непринудено Каупъруд. — Навлезли сме дълбоко в неприятелската територия и сме постигнали твърде много. В най-лошия случай три или четири акции за една нова — каквито и условия да предявите към акционерите от старите компании, — а също така трябва да получа половината от онова, което ще остане. Нали трябва да деля и с други. (И това не беше вярно.)

— Не — отговори Шрайхарт уклончиво, като поклати квадратното си лице. — Изключено. Рисковете са твърде големи. Бих могъл да ви дам евентуално една четвърт — все още не мога да кажа точно.

— Половината или нищо — отсече Каупъруд.

— Това окончателно ли е? — попита той.

— Да.

— Тогава се боя, че няма да се споразумеем. Съжалявам. Сигурно борбата ще ви се види доста дълга и ще ви струва скъпо.

— Напълно съм го предвидил — отвърна финансистът.

Глава XII НОВ ДОВЕРЕНИК