Титан

След като изпрати две препоръчителни писма — от Адисън и от някакъв доста известен съдия, осигурени му от Ван Сикъл, Каупъруд бе поканен на посещение. Щом дойде, му предложиха питие, пура, запознаха го с мисис Маккенти, която не участваше в светския живот и винаги изпитваше удоволствие да се срещне поне за миг със знаменитостите от. висшето общество, и накрая го поканиха в библиотеката. Ако беше обърнал внимание, Каупъруд щеше да забележи, че мисис Маккенти е пълна петдесетгодишна жена, нещо като една презряла Ейлийн, но все още запазила нещичко от някогашната си предизвикателна красота и прикриваща доста умело, че някога е била проститутка. Така се случи, че тази вечер Маккенти беше в чудесно настроение. Точно сега не го тревожеха никакви политически проблеми. Беше началото на май. Навън дърветата бяха напъпили, врабчетата и червеношийките чуруликаха и даваха воля на настроенията си. Във въздуха се носеше лека омара и първите комари проучваха завесите по прозорците и вратите. Въпреки многото си грижи Каупъруд също беше в добро настроение. Обичаше лошота — дори най-трудните му усложнения, а може би най-много тях. Природата беше красива, понякога нежна, но си струваше да живееш именно заради трудностите, замислите, интригите, сплетните, които трябва да изглаждаш и преодоляваш.

— Е, мистър Каупъруд — започна Маккенти, когато влязоха накрая в прохладната приятна библиотека, — с какво мога да съм ви полезен?

— Мистър Маккенти — отвърна Каупъруд, като претегляше думите и пускаше в ход най-добрите си качества, — не е кон знае какво, но все пак е нещо. Бих желал да получа концесия от градския съвет на Чикаго и ви моля да ми помогнете, стига да искате. Зная, можете да ме попитате защо не отида направо в съвета. Бих го направил, само че има кръгове — хора, — които сигурно ще дойдат при вас. Надявам се, няма да се обидите, ако кажа, че винаги съм ви смятал за нещо като арбитър в политическите свади на Чикаго.

Маккенти се усмихна.

— Ласкаете ме — отвърна сухо той.

— Аз съм сравнително нов човек за Чикаго — продължи меко Каупъруд. — Тук съм едва от година-две. Идвам от Филаделфия. Занимавам се с финансово посредничество и съм вложил капитал в няколко газови компании, създадени в Лейк Вю, Хайд Парк и другаде в предградията, както вероятно сте прочели напоследък във вестниците. Не съм техен собственик, в смисъл че по-голямата част от вложените в тях пари не са мои. Дори не ги ръководя в тесния смисъл на думата. Бих могъл да бъда наречен по-скоро техен инициатор и покровител, за какъвто се смятам самият аз и някои други хора.

Мистър Маккенти кимна.

— И така, мистър Маккенти, малко след като направих постъпки да получа концесии за Лейк Вю и Ханд, Парк, се сблъсках с онези, които оглавяват трите стари градски газови компании. Както сигурно си представяте, те се възпротивиха много на това да навляза в окръг Кук, макар и всъщност да не засягах техни територии. Оттогава се борят против мен със съдебни дела, с разпоредби и обвинения в подкупи и заговорничество.

— Зная — прекъсна го мистър Маккенти. — Дочух нещо.

— Точно така — отвърна Каупъруд. — Тъй като се съпротивляваха, предложих да слеем трите стари с трите нови компании, да си издействуваме ново разрешително и да обединим газоснабдяването в града. Те не се съгласиха, струва ми се, главно защото не съм тукашен. Оттогава един друг човек, мистър Шрайхарт — Маккенти кимна, — който не е имал нищо общо с производството на газ тук, се намеси и предложи да ги обедини. Неговото намерение е да постъпи точно така, както исках да постъпя аз, само че той предлага освен това, след като обедини трите стари компании, да проникне в нашата нова територия, да ни ограби и да ни принуди да продадем акциите си, като получи други концесии за тези предградия. Както знаете, говори се, че те ще бъдат присъединени към Чикаго, и тогава концесиите за града на тези три компании ще са валидни, наред с нашите. Това, както се убеждавате, ни принуждава да направим едно от следните неща: да продадем акциите сега при най-добри за нас условия, да продължим борбата с големи загуби, без да се опитваме да отвърнем на удара с удар, или да отидем в градския съвет и да поискаме концесия за самия град — обща концесия за продажбата на газ в Чикаго успоредно със старите компании с единственото намерение да защитим себе си, както обича да се изразява един от моите чиновници — добави шеговито Каупъруд.

Маккенти отново се усмихна.

— Разбирам — каза той. — И все пак не искате ли твърде много, мистър Каупъруд? Наистина ли смятате, че обществеността е на мнение, че градът има нужда от нова газова компания? Вярно, старите компании не са много щедри. Светилният газ в собствения ми дом не е от най-добрия. — Той се усмихна неопределено и се приготви да слуша по-нататък.