Титан

— Да-а — отвърна мистър Маккенти, като си играеше умислено със златния ланец на часовника си, — вашият план е интересен. Старите компании няма естествено да останат доволни, че искате конкурентна концесия, но след като веднъж я получите, няма да могат да възразят, нали? — Той се усмихна. Говореше без никакъв ирландски акцент. — В известен смисъл тази история може да не бъде особено приятна, но няма страшно. Те сигурно ще надигнат голям вой, макар че също не са много почтени към хората. Но след като сте им предложили да се обедините, не виждам защо ще възразяват. В крайна сметка това ще се окаже изгодно както за тях, така и за вас. Концесията просто ще ви даде възможност да поставите по-добри условия.

— Точно така — каза Каупъруд.

— И твърдите, че разполагате със средства да прокарате газопровод в целия град и можете да се преборите с конкурентите, ако не отстъпят?

— Имам средствата — потвърди Каупъруд, — но дори да ги нямах, пак щях да си ги осигуря.

Мистър Маккенти погледна много сериозно мистър Каупъруд. Между двамата бе възникнала някаква взаимна симпатия, разбиране и възхищение, все още изместени на заден план от личните интереси. Каупъруд бе интересен на мистър Маккенти, защото беше от малцината предприемачи, които, когато имаха работа с него, не се държаха надуто, лицемерно, дори двулично.

— Добре, ще ви кажа какво ще направя, мистър Каупъруд — каза той накрая. — Ще претегля всичко. Нека помисля до понеделник. Разбирам, сега има повече основания да ви дадат обща концесия за газа, отколкото след време. Защо не съставите молбата и не ми я дадете? И тогава ще разберем какво мислят и някои от другите господа от градския съвет.

При думата „господа“ Каупъруд почти се усмихна.

— Вече съм я написал — каза той. — Ето я.

Маккенти я взе изненадан, но и доволен от тази проява на предприемаческа деловитост. Енергичните предприемачи от този тип му харесваха — още повече че самият той не беше предприемач и че мнозина от хората от бранша, които познаваше, бяха безхарактерни и обидчиви.

— Оставете ми я — каза той. — Ако ви е удобно, можем да се срещнем в понеделник. Заповядайте.

Каупъруд стана.

— Реших, че е най-добре да дойда и да разговарям направо с вас, мистър Маккенти — отвърна той, — и сега съм доволен, че го сторих. Ако си направите труда да проучите въпроса, ще разберете, че съм ви представил нещата такива, каквито са. Планът ми ще донесе големи печалби, макар че е необходимо малко време да бъде доработен докрай.

Мистър Маккенти разбра какво иска да му каже той.

— Да — отвърна любезно, — съмнение няма. Докато се ръкуваха, двамата се гледаха в очите.

— Според мен ви е хрумнала прекрасна идея — завърши Маккенти с разбиране. — Наистина прекрасна идея. Заповядайте следващия понеделник или някъде в началото на седмицата и аз ще ви кажа мнението си. Идвайте винаги, когато имате нужда от мен. Ще ми е приятно да ви видя. Чудесна вечер, нали? — добави той, като погледна навън, щом приближиха вратата. — Каква хубава луна! — На небето грееше сърпът на луната. — Лека нощ.

Глава XIII ЖРЕБИЯТ Е ХВЪРЛЕН

Не след дълго пролича колко важно е било това посещение. На върха на деловия живот хората са свързани почти с необясними преплетени нишки. Сега, когато вниманието на мистър Маккенти беше привлечено към газовите предприятия, той прояви интерес да проучи въпроса от всички страни — дали няма да е по-изгодно да подкрепи Шрайхарт и така нататък. Но в края на краищата стигна до заключението, че планът на Каупъруд, така както той му го бе изложил, е по-приемлив от политически съображения главно защото групата на Шрайхарт, на която засега не й беше нужно да иска каквото и да било от градския съвет, бе толкова недалновидна, че пропусна да „уважи“ разбойниците в градския съвет.

Когато Каупъруд отново отиде у Маккенти, той го посрещна много добре.

— Още проучвам как се развиват нещата — каза след няколко сърдечни думи на гостоприемство. — Вашето предложение е напълно приемливо. Създайте компанията и осъществявайте плана си, както сте намислили. След това подайте молбата и ще видим какво може да се направи.

Те обсъждаха дълго и сърдечно как ще бъде поделен бъдещият основен капитал, който решиха да депозират в банката, предпочитана от мистър Маккенти, докато не стане евентуалното сливане със старите компании, и условията, поставени от Маккенти, не бъдат изпълнени, и други подробности от този род. Всичко това не бе лесно за уреждане и не задоволяваше напълно Каупъруд, по той бе доволен, че така ще може да победи. Генерал ван Сикъл, Хенри де Сото Сипънс, Кент Бароус Маккибън и съветникът Даулинг трябваше да обединят усилията си за известно време. Накрая всичко бе готово за решителния удар.