Титан

— Заповядайте, седнете, мистър Шрайхарт — покани го весело Каупъруд и му посочи стол. — Радвам се да ви видя отново. Не, не, и аз като вас бих предпочел да не водим война за таксите. Всъщност надявам се да я избегна, но, както разбирате, нещата се поизмениха, откакто се видяхме за последен път. Господата, които учредиха новата градска газова компания и вложиха капитал в нея, искат, всъщност изгарят от желание да не спират дотук и да основат законно предприятие. Те са повече от сигурни, че това е по силите им, и аз съм съгласен с тях. Старите и новите компании могат да се споразумеят, но не при условията, които преди известно време бях склонен да приема. Беше създадена нова компания, бяха пуснати акции и изхарчени много пари. — Това не беше вярно. — Този основен капитал трябва да фигурира във всички нови споразумения. Мисля, че е желателно всички компании да се обединят, но това трябва да стане при положение, че за всяка нова акция получим една, две, три, четири стари по номиналната им стойност.

Лицето на мистър Шрайхарт се изопна.

— Не е ли множко? — попита мрачно той.

— Ни най-малко, ни най-малко — отвърна Каупъруд. — Знаете, че не направихме доброволно тези. допълнителни разходи.

Иронията в тези думи не убягна на мистър Шрайхарт, но той не каза нищо.

— Съгласен съм, но не мислите ли, че след като в момента вашите акции не струват нищо, трябва да сте доволен, ако те бъдат приети по номиналната им стойност?

— Не виждам защо — възрази Каупъруд. — Имаме великолепни изгледи за бъдещето. Всичко трябва да се уреди справедливо, иначе не съм съгласен. Интересува ме колко акции от новото дружество смятате да задържите в касата, след като задоволите исканията на всички стари акционери?

— Както смятах и преди, от тридесет до четиридесет на сто от цялата емисия — отвърна Шрайхарт, който още се надяваше да се споразумее изгодно. — Мисля, че можем да се разберем при тези условия.

— И кой ще получи акциите?

— Как кой, учредителят — каза уклончиво Шрайхарт. — Вие, а може и аз.

— И как ще ги разпределите? Наполовина, както преди ли?

— Мисля, че така е най-справедливо.

— Това не е достатъчно — отвърна язвително Каупъруд. — От последния път, когато разговарях с вас, бях принуден да поема някои задължения и да сключа сделки, които не бях предвидил. Най-малкото, на което ще се съглася сега, е три четвърти от акциите.

Шрайхарт се изправи решително и обидено. Това е възмутително, помисли си той, немислимо! Що за нахалство!

— Това няма никога да стане, мистър Каупъруд — отсече той. — Вие се опитвате да отървете компанията от твърде многото акции без стойност. Както ви е известно, акциите на старите компании сега вървят по сто и петдесет — двеста и десет долара едната. Вашите акции и не струват нищо. А вие искате да получите по две-три акции за една и три четвърти от останалия налични капитал, тъй че окончателно се отказвам от тази сделка. Вие ще ръководите компанията, при това капиталът ще остане без покритие. Искате да получите нещо срещу нищо. Най-доброто, което мога да предложа на акционерите от старите компании, е да се съгласят да поделят оставащите акции наполовина. И ще ви кажа откровено, макар и да е възможно да не ми повярвате, че старите компании няма да се съгласят, ако вие контролирате бъдещото предприятие. Те са твърде раздразнени. И много разгорещени. Това е равнозначно на дълга и скъпо струваща битка и те никога няма да се съгласят на компромис. Тъй че, ако имате да ми предложите нещо наистина разумно, ще се радвам да го чуя. В противен случай се страхувам, че тези преговори няма да доведат до нищо.

— Всичките акции по номиналната стойност и три четвърти от онова, което остане — повтори мрачно Каупъруд. — Не искам да ръководя нищо. Ако старите компании смятат да съберат парите и да изкупят моите акции при тези условия, съм готов да им ги продам. Искам да получа прилична печалба от капитала, който съм вложил, и ще го постигна. Не мога да говоря от името на онези, които са зад мен, но докато съм техен представител, няма да ги подведа.

Мистър Шрайхарт си отиде ядосан. Беше направо бесен. Предложението, което току-що му бе направил Каупъруд, беше грабителско. Шрайхарт реши, ако се наложи, да се оттегли от старите компании, да разпродаде акциите си и да ги остави да се оправят както знаят с Каупъруд. Но докато той бе свързан с газовите предприятия, Каупъруд нямаше никога да ги оглави. Може би трябваше да действува според неговото предложение, да си осигури средствата и да изкупи акциите му, пък било то и по прекалено висока цена. Тогава старите газови компании ще могат да продължат работата си както досега, без някой да им пречи. Пират! Парвеню! Как хитро, бързо и решително беше действал! Това дразнеше извънредно много мистър Шрайхарт.