Титан

В края на краищата се стигна до компромис — Каупъруд получи половината акции от новата учредителска емисия и по две акции срещу всяка една на създадените от него нови компании, като в същото време продаде всичките си акции на старите компании и разчисти напълно сметките си. Сделката бе изключително изгодна и благодарение на нея той можа да се отплати щедро не само на мистър Маккенти и Адисън, но и на всички, свързани с него. Ударът бе великолепен, както го уверяваха Маккенти и Адисън. След като постигна толкова много, Каупъруд започна да се оглежда и да търси нови територии за завладяване.

По тази победа в едно направление доведе до съответно поражение в друго: сега бъдещето на Каупъруд и Ейлийн в светското общество беше изложено на сериозна опасност. Шрайхарт, който имаше доста голямо влияние в обществото и бе претърпял поражение от Каупъруд, сега му бе непримирим враг. Нори Симс естествено застана на страната на старите си съдружници. Но най-тежкият удар беше нанесен от мисис Ансън Мерил. Малко след тържеството в новата къща, когато „газовата“ война бе в разгара си и Каупъруд бе обвинен в съзаклятничество, тя отиде в Ню Йорк и срещна случайно старата си позната мисис Мартин Уокър от Филаделфия, от ония кръгове, в конто някога Каупъруд така напразно се бе домогвал да проникне. Мисис Мерил знаеше, че семейство Каупъруд са събудили у мисис Симс и някои други любопитство, и се зарадва на отдалата й се възможност да научи нещо по-конкретно.

— Да си чувала във Филаделфия за някой си Франк Алджърнън Каупъруд или за неговата жена? — попита тя мисис Уокър.

— Но как, мила Нели — отвърна нейната приятелка, смутена от това, че една толкова интелигентна жена като мисис Мерил може изобщо да говори за тях, — да не би те да са се установили в Чикаго? Около неговата кариера във Филаделфия се вдигна, да не казвам голяма дума, доста шум. Свързал се беше с един градски ковчежник, който открадна петстотин хиляди долара, след което и двамата отидоха в затвора. Но това но е най-страшното! Въртеше любов с едно младо момиче — някоя си мис Бътлър, сестра на Оуен Бътлър, който сега е голяма клечка във Филаделфия, и… — тя вдигна леко очи. — Докато Каупъруд лежеше в затвора, Баща й умря и семейството се разпадна. Дори чух някакви слухове, че старият джентълмен се самоубил — имаше предвид Едуард Мълая Бътлър, бащата на Ейлийн. — След като излезе от затвора, Каупъруд изчезна и дочух от някого, че заминал на Запад, развел се и отново се оженил. Първата му жена и сега живее във Филаделфия с двете му деца.

Мисис Мерил доста се изненада, но не го показа.

— Много интересна история, нали? — отбеляза сдържано тя, като си мислеше колко лесно ще бъде да подложи динена кора на семейство Каупъруд и колко добре е направила, че не им е обърнала никакво внимание. — Виждала ли си я… новата, му съпруга?

— Мисля, че да, само не си спомням къде. Струва ми се, обичаше много да язди и да се разхожда с двуколка из Филаделфия.

— Червенокоса ли е?

— Да. Ярка блондинка.

— Предполагам, че е същата. Напоследък имената им се появяват във вестниците в Чикаго. Исках да съм сигурна.

Мисис Мерил обмисляше тънките забележки, които щеше да направи в бъдеще.

— Сигурно сега се опитват да влязат в чикагското общество? — усмихна се мисис Уокър снизходително, с презрение както към чикагското общество, така и към семейство Каупъруд.

— Възможно е да се опитат да влязат и в обществото на източните щати и да успеят, не съм сигурна — отвърна хапливо мисис Мерил, засегната от обидата, — но в Чикаго едно е да се опитваш, друго е да бъдеш наистина приет.

Отговорът беше достатъчен. Той сложи край на разговора. Когато следващия път мисис Симс прояви неблагоразумието да спомене името на Каупърудови или по-точно шумотевицата около Каупъруд, мисис Мерил й подсказа какво трябва да бъде веднъж завинаги отношението към тях.

— Ако ме послушате — отбеляза накрая мисис Мерил, — колкото по-малко работа си имате с тези ваши приятели, толкова по-добре. Зная всичко за тях. От пръв поглед биеше на очи. Те няма никога да бъдат приети в обществото.

Мисис Мерил не си направи труда да обясни защо., но мисис Симс скоро научи цялата истина чрез мъжа си и с право се възмути, дори се ужаси. Кой всъщност трябваше да бъде винен за всичко, мислеше си тя. Кой ги бе запознал? Семейство Адисънови, разбира се. Но Адисънови бяха неуязвими, макар и не всесилни в обществото, така че те не биваше да бъдат обвинявани. Каупърудови можеха веднага да бъдат зачеркнати от списъка на нейните приятели, което мисис Симс незабавно направи. Престижът на семейство Каупъруд започна да пада, макар и не толкова бързо, и това за момента ги поогорчи.