Титан

Ейлийн долови първия признак на промяната, когато обичайните визитни картички, покани за приеми и други подобни, които напоследък бяха получавали в изобилие, започнаха рязко да намаляват и в сряда следобед, ден, който малко прибързано бе определила за приемен, почнаха да я посещават само шепа незначителни гости. В началото не го разбираше, тъй като не искаше да повярва, че тъй скоро след несъмнения й успех като домакиня престижът й в града е спаднал толкова рязко. Само три седмици след тържеството за новата къща от седемдесет и петимата души, които ги посещаваха или оставяха визитните си картички, се отзоваха едва двадесет. Седмица по-късно те вече бяха десетина, а след около два месеца се говореше, че в къщата им кажи-речи не влизал никой. Е, да, неколцина от второстепенните гости — онези, които очакваха от нея да засили собственото им влияние, както и хора като Тейлър Лорд и Кент Маккибън, които не се нуждаеха от подкрепа, но бяха задължени на Каупъруд — продължаваха да са верни, но те всъщност само засилваха впечатлението. Ейлийн не можеше да си намери място от разочарование, възмущение, мъка и срам. Има много хора със слонски кожи и волски нерви, които могат да понесат почти всяка обида с надеждата, че все някой ден ще победят, и които са твърде нечувствителни, за да страдат, но тя не беше от тях. Колкото и дръзко да пренебрегваше общественото мнение и правата на бившата мисис Каупъруд, сега тя трепереше за своето бъдеще и как миналото й ще се отрази върху него. Вярно, нейните предишни постъпки можеха да се обяснят и с младежкото й чувство, и със силната мъжка привлекателност на Каупъруд. При по-щастливи обстоятелства тя можеше да се омъжи без толкова шум и последвалия скандал. При сегашното положение нейното бъдеще в чикагското светско общество трябваше да с неопетнено, за да се оправдае тя не само пред себе си, но и, както й се струваше, пред Каупъруд.

— Прибери сандвичите в хладилника — нареди Ейлийн на иконома Луис след едни от първите й провалени неофициални приеми, като посочи множеството украсени с розови и сини панделки хапки, недокоснати в прекрасния севърски порцелан. — Прати цветята в болницата. Прислугата може да изпие болето и лимонадата. Запази някои от сладкишите за вечеря.

Икономът кимна.

— Да, мадам — каза той. После наля масло в огъня при това според него неприятно положение, като добави: — Я какво е времето! Мен ако питате, затова не дойдоха.

Ейлийн пламна за миг. Едва не изкрещя: „Я се пръждосвай оттук!“, но се сдържа.

— Да, сигурно затова! — отвърна тя, докато се изкачваше по стълбите към своята стая.

След като един-единствен непосетен неофициален прием се обсъждаше от прислугата, значи търпяха провал. Тя изчака до следващата седмица, за да разбере дали е заради времето, или защото отношението на хората наистина се бе променило. Този път дойдоха още по-малко гости отпреди. Певците, които бе наела, бяха отпратени, без да са изпълнили онова, за което биха дошли. Кент Маккибън и Тейлър Лорд, конто знаеха много добре за плъзналите слухове, наминаха, но се държаха някак сдържано и притеснено. Ейлийн също го забеляза. Освен тях дойдоха само мисис Изриалтайтис и мисис Хъдълстоун, а това за огорчение на Ейлийн показваше, че нещо не е в ред. Тя бе принудена да каже, че не е добре, и да се извини. На третата седмица, оборена от страх, че поражението ще е по-голямо и отпреди, се престори на болна. Искаше да разбере колко визитни картички ще получи. Бяха само три. Това беше краят. Тя осъзна, че нейният „неофициален“ прием е претърпял пълен провал.

През това време и на Каупъруд не бяха спестени все по-голямото недоверие и враждебност на хората.

Той забеляза първия признак за истинското състояние на нещата на една вечеря, на която бяха поканени отдавна и на която за нещастие отидоха, тъй като Ейлийн все още не беше сигурна, че се е провалила с приемите си. Вечерта се устройваше от семейството на Съндърланд След, което не се ползваше с особено уважение в обществото и все още не бе дочуло за плъзналите клюки или поне за промененото отношение на хората към Каупърудови. По това време почти всички — семейства Симс, Канда, Котън и Кингсланд — бяха разбрали, че са направили голяма грешка и че семейство Каупъруд не е достойно да бъде допуснато в обществото.

На въпросната вечеря бяха поканени доста хора, които тези семейства познаваха. За нещастие, когато те научиха или си спомниха, че ще отиде и семейство Каупъруд, в последния момент изпратиха извинения: „Съжаляваме, но не можем да дойдем.“ Освен Следови дойде само още едно семейство — на Стаинслау Хьоксемас, на което Каупърудови не отдаваха особено значение. Вечерта мина скучно. Ейлийн се оплака, че я боли глава, и те двамата с Каупъруд си тръгнаха.