Титан

— Не мислите ли, че е типична американка? — чу Каупъруд някаква жена на един от онези големи многолюдни тържества в двореца, на които можеше да отиде едва ли не всеки и на които Ейлийн държеше да присъства. Каупъруд бе застанал отстрани и разговаряше с един свой нов познат — банкер от Гърция, който знаеше английски и бе отседнал в „Гранд хотел“, докато Ейлийн се разхождаше със съпругата му. Беше го казала някаква англичанка. — Толкова безвкусно облечена, толкова самодоволна и наивна.

Каупъруд се обърна. Жената говореше за Ейлийн. Несъмнено беше добре възпитана, сериозна и красива. Бе принуден да признае, че голяма част от думите й са верни, но как човек да преценява жена като Ейлийн? Тя не можеше да бъде укорявана за каквото и да е — беше чистокръвно животинче, преливащо от жажда за живот. Привличаше го. Наистина жалко, че хора с явно по-закостенели възгледи се отнасят така враждебно към нея. Защо не виждат онова, което виждаше той — детинския й стремеж към разкошното и екстравагантното, вероятно поради това, че като млада не е могла да се радва на възможностите на светския живот, от който е имала нужда и за който е копнеела. Домъчня му за нея. В същото време беше склонен да си мисли, че може би сега жена с друг характер ще е по-подходяща за неговото обществено положение. Ако имаше по-улегнала съпруга, с по-голям вкус и със склонност да проявява повече усет и такт, колко щеше да преуспее! Каупъруд се върна в Щатите с една картина от Перуджино, с прекрасни платна от Луини и Превитали, с един портрет на Цезар Борджия от Пинтурикио, който бе купил в Италия, а да не говорим за двете огромни червени африкански вази, които бе намерил в Кайро, за високата позлатена дървена подставка в стил „Луи XV“ с резба, която бе открил в Рим, за двата богато украсени стенни свещника от Венеция и двата италиански декоративни лампиона от Неапол, с които смяташе да украси ъглите на библиотеката си. Така неговата колекция от произведения на изкуството постепенно се обогатяваше.

Трябва да кажем, че в това време съжденията и възгледите му за жените и половия въпрос започнаха да се променят из корен. Когато срещна Ейлийн за първи път, той притежаваше остро чувство за живота и нежния пол и най-вече твърдото убеждение, че има право да постъпва както пожелае. Откакто излезе от затвора и започна отново да се изкачва нагоре по обществената стълбица, мнозина отправяха крадешком погледи към него, жените често му даваха ясно да разбере, че го намират за привлекателен. Макар и да му бе законна съпруга съвсем отскоро, Ейлийн му беше любовница вече години наред и времето на първото, доста силно увлечение бе отминало. Каупъруд я обичаше не само заради красотата й, а и за верността й, възторга й, но сега и други жени събуждаха за миг у него интерес и дори страст, които той не се опитваше да проумее, обясни или оправдае морално. Такъв е животът, такъв беше и той. Не искаше да наскърбява чувствата на Ейлийн, като й даде да разбере, че инстинктивно го влече към други жени, но си беше точно така.

Малко след като се върна от Европа, Каупъруд се отби веднъж следобед в един скъп магазин на Стейт стрийт, за да си купи вратовръзка. Тъкмо влизаше и някаква жена пред него мина по пътеката от единия щанд на другия — беше от жените, по които напоследък той се заглеждаше, макар и само отдалеч — те сякаш се движеха в друг свят. Тя привличаше вниманието — елегантна и изискана, стройна, с тъмна коса и очи, с матова кожа, малка уста и тънък нос — изобщо нещо ново за Чикаго от онова време. Освен това в очите й се четеше никакво благоразумие, тя излъчваше предизвикателна дързост, която събуди у Каупъруд чувството за господство и желанието да властва. На предизвикателния и кокетлив поглед, който жената му отправи за миг, той отвърна с пронизващ властен поглед, плиснал я като студена вода. Каупъруд всъщност я погледна не строго, а по-скоро настойчиво и многозначително. Тя беше своенравна съпруга на преуспяващ адвокат, погълнат от работата и от себе си. Отначало жената се престори за миг на безразлична, но все пак се спря малко встрани, сякаш за да разгледа някакви дантели. Каупъруд не сваляше очи от нея с надеждата да получи втори бегъл пленителен поглед. Отиваше на важни срещи, които не искаше да изпусне, затова извади бележника си, написа върху листче хартия името на един хотел, а под него: „Салонът на втория етаж, вторник, 1 часа следобед.“ Докато минаваше край жената, пъхна листчето в ръката й с ръкавица, отпусната до тялото й. Пръстите й се свиха машинално. Тя го беше забелязала какво прави. И дойде в посочения ден и час, макар че той не бе написал никакво име. Колкото и прекрасна да бе тази връзка, тя не продължи дълго. Дамата бе интересна, но твърде вятърничава.