Титан

По същия начин Каупъруд срещна у Хенри Хъдълстоун, един от хората, които им бяха съседи още докато живееха в първата си къща на Мичиган авеню, момиче на двадесет и три години, което поне за момента силно привлече вниманието му. Името й — Ела Ф. Хъби, което той накрая научи, не беше привлекателно, но самото момиче бе доста приятно. Най-чаровни бяха засменият й, дързък израз и закачливите очи. Беше дъщеря на заможен комисионер от Саут уотър стрийт. Щом Каупъруд прояви интерес към нея, тя естествено му отвърна със същото. Младо, неразумно, впечатлително, момичето лесно се влияеше от блясъка и славата, а мисис Хъдълстоун превъзнасяше Каупъруд и неговата жена и непрекъснато говореше, че го чака голямо бъдеще. Когато Ела го видя и се убеди, че той все още изглежда млад, че й се любува и изобщо не е страшен и строг — поне с нея, тя остана очарована — веднага щом Ейлийн се извърнеше, погледът й се устремяваше към него — усмихнат, изпълнен с приятелство и възхищение. Когато отидоха в гостната, Каупъруд я покани най-непринудено да се отбие в кантората му, ако някой ден се случи наблизо. Погледна я с дълбоко разбиране и в отговор получи също такъв поглед, сърдечен и пламенен. Тя дойде и между тях се започна връзка, която не продължи дълго. Не че Ела не беше интересна, но й липсваше блясък. Не притежаваше достатъчно темперамент, за да го задържи, след като той задоволи доста празното си любопитство.

След Ела се появи за кратко още една жена, някоя си мисис Джоузефин Ледуел, хубава вдовица, която бе решила да се включи в борсовите операции и помоли Каупъруд за съвет, но която веднага видя колко очарователен ще е един флирт с него. Приличаше донякъде на Ейлийн, бе малко по-стара, не толкова красива и нали бе търговка, бе по-пресметлива и сдържана. Успя донякъде да събуди интереса на Каупъруд, понеже беше елегантна, независима и предпазлива. Джоузефин Ледуел направи всичко възможно да го съблазни и накрая успя — те започнаха да се срещат в апартамента й в Северната страна. Тази връзка продължи около месец и половина. Каупъруд бе много доволен, че Джоузефин не му харесва особено. Всяка жена, която се свързваше с него, трябваше да се мери с привлекателната Ейлийн, както и с първата му жена с нейния вроден чар. А това не беше никак лесно.

Точно по това време, което донякъде напомняше началните години с първата му съпруга, когато също не бяха ходили никъде, Каупъруд срещна най-сетне една жена, на която й бе съдено да остави трайни следи в неговия живот. Той дълго не можа да я забрави. Казваше се Рита Солбърг. Беше съпруга на Харолд Солбърг, много млад датчанин цигулар, който тогава живееше в Чикаго, тя обаче не беше датчанка, а мъжът й не беше кой знае какъв музикант, макар и да притежаваше безспорен музикален темперамент.

Сигурно сте срещали тия бъдещи знаменитости, тия устремени към славата хора — те са доста интересни и са се отдали с налудничав ентусиазъм на онова, което искат да постигнат. Такива хора притежават по един или друг начин и външността, и традиционните особености, на своята професия, но въпреки това си остават безгласни инструменти или само вдигат ненужен шум. Бе достатъчно да познавате поне малко Харолд Солбърг, за да разберете, че той принадлежи точно към този род хора на изкуството. Бе с див, съвсем ката ноември поглед, с буйна рошава тъмнокестенява коса, която решеше нагоре, с перчем, който падаше над очите му като на Наполеон, с румени като на пеленаче страни, е твърде пълни и червени чувствени устни, с изящен, голям и дълъг, но леко гърбав нос, с вежди и мустаци, които сякаш пламтяха като неговата блуждаеща и безразсъдна душа. Бил принуден да напусне Дания (Копенхаген), защото до двадесет и петата си година не бил постигнал нищо и постоянно се влюбвал в жени, които не искали да имат нищо общо с него. Тук, в Чикаго, той получаваше от майка си скромната сума от четиридесет долара месечно и си бе намерил няколко ученици — харчеше парите си „пестеливо“, тоест обличаше се добре, но бе вечно гладен, постепенно си стъпи на краката и сега дори минаваше за интересен човек. Беше само на двадесет и осем години, когато срещна Рита Грийнъф от Уичита, щата Канзас, а когато се запознаха с Каупъруд, Харолд беше вече на тридесет и четири, а тя на двадесет и седем.

Рита беше учила в Чикагската художествена академия и се бе срещала с Харолд по студентските забави, когато й се струвало, че той свири божествено и че животът не е нищо друго освен романтика и изкуство. Пролетта, слънцето, което блещукаше в езерото, белите платна на лодките, разходките и разговорите в тъжните следобеди, когато градът плуваше в златиста омара, довършиха всичко. Една събота следобед те се венчаха най-неочаквано, ходиха за един ден до Милуоки, върнаха се в ателието, което сега трябваше да бъде обзаведено за двама, и после целувки, целувки, целувки, докато жаждата за любов не беше утолена.