Титан

И така един понеделник, вечерта след четвъртъка, когато, както бе прието в градския съвет, молбата бе внесена, планът бе обсъден открито, но набързо, и бе приет от съветниците. Всъщност време за обсъждане нямаше. Точно това естествено целяха Каупъруд и Маккенти. В деня след въпросния четвъртък, когато съветът обсъди молбата и реши да я разгледа и одобри, Шрайхарт прати своите адвокати и директорите на старите газови компании в редакциите на вестниците да разобличат цялата работа като пладнешки обир, но вече не можеха да направят нищо. Нямаше почти никакво време да вдигнат тревога. Вярно, вестниците, подчиняващи се на по-силното финансово влияние, започнаха да тръбят за „честна игра със старите компании“ и че било безсмислено в един и същ окръг да съществуват две конкуриращи се компании, когато и едната от тях щяла да върши работа. Въпреки това обществеността, убеждавана как ли не от агентите на Маккенти в противното, не беше готова да им повярва. Старите компании не бяха кой знае колко почтени с хората, та те да протестират сега в тяхна полза.

В понеделник вечерта, когато концесията бе отпусната, мистър Самюъл Блакман, директор на Южната газова компания, дребен и слаб, с четинести бакенбарди, стоеше пред вратата на градския съвет, където заяви недвусмислено:

— Това е чисто мошеничество! Ако кметът подпише концесията, той ще бъде изправен пред съд. Тази вечер няма нито един глас, който да не е купен — нито един. Нима що, в Чикаго се ширят разбойнически методи, тъй де, хората, работили години наред, за да създадат нещо, не могат да разчитат на никаква сигурност!

— Тъй си е, абсолютно прав сте — оплака се мистър Джордан Джулс, директор на Северната компания, нисък, набит, с глава като поставено по дължина яйце, почти оплешивял, със студени сипи очи. Той беше с мистър Хъдсън Бейкър, високия и чевръст директор на Западночикагската компания. И тримата бяха дошли да изразят своето възмущение.

— Това е онзи негодник от Филаделфия. Той е в дъното на всичките ни неприятности. Крайно време е честните предприемачи от Чикаго да разберат с какъв човек си имат работа. Той трябва да бъде изгонен оттук. Вижте филаделфийското му минало. Там са го тикнали в затвора, тук трябва да сторят същото.

Мистър Бейкър, срещнал се току-що е Шрайхарт, на когото бе привърженик, също бе възмутен.

— Този човек е шарлатанин — оплака се той на Блакман. — Не е честен. Явно е, че не принадлежи към порядъчното общество.

И все пак въпреки възмущението предложението за предоставяне на концесията беше прието. Това бе горчив урок за мистър Норман Шрайхарт, мистър Нори Симс и всички, които за нещастие бяха замесени. Пратеници и на трите стари компании посетиха кмета, но той, маша в ръцете на Маккенти, предоставил на неприятеля да решава бъдещето му, все едно подписа документа. Каупъруд получи концесията и колкото и да се вайкаха противниците му, те, щат не щат, трябваше, както се казваше в ония дни, „да му се поклонят“. Единствен Шрайхарт чувстваше дълбоко в себе си, че сметките му с Каупъруд все още не са разчистени. Той тепърва щеше да се срещне с него при други условия. Следващия път щеше да се опита да стовари неговите камъни но неговата глава. Засега обаче, нали си беше хитър, той бе готов на отстъпки.

Оттогава, като прикриваше колкото се може повече огорчението си, той търсеше случай да се срещне с Каупъруд в двата клуба, в които членуваше. Каупъруд обаче изчакваше възбудата да премине и избягваше да ходи там, така че Мохамед бе принуден да отиде сам при планината. В едни сънлив юнски следобед мистър Шрайхарт се отби в кантората на Каупъруд. Беше с чудесен нов стоманеносив костюм и със сламена шапка. Както бе модерно тогава, от джобчето му се подаваше чиста копринена кърпа със сини краища и той бе обут с лъснати до блясък нови обуща с връзки.

— След няколко дни заминавам за Европа, мистър Каупъруд — отбеляза любезно той, — и реших да намина и да разбера дали ние с вас можем да се споразумеем за газовите предприятия. Управителите на старите компании не искат естествено да имат конкурент, пък и вие според мен нямате интерес да водите една безсмислена война около таксите, от която няма да спечели никой. Доколкото си спомням, преди бяхте склонен да се споразумеем, при условие че си поделим контролния пакет по равно, та се питам дали все още сте на същото мнение.