Титан

Каупъруд, който отказа така учтиво, но твърдо на Шрайхарт, щеше да научи, че който вади нож, от нож умира. Много скоро неговият бдителен пълномощник, който държеше под око капитолия на щата, където се регистрираха новите акционерни дружества, градския съвет и съветите на предприятията, съдилищата и така нататък, подразбра, че се подготвя важно контранастъпление. Старият генерал ван Сикъл пръв съобщи, че в Северната компания става нещо. Той дойде късно един следобед с небрежно наметнат вехт шинел и ниско нахлупена над рунтавите вежди шапка и в отговор на поздрава на Каупъруд: „Добър вечер, генерале, какво обичате?“, седна с важен вид.

— Гответе се за буря в близко време, капитане — отбеляза той, като се обърна към финансиста с почетното звание, с което бе свикнал да си служи.

— Какво се е случило пак? — попита Каупъруд.

— Засега нищо страшно, но може и да се случи. Някой — не зная кой — слива трите стари компании. В Спрингфийлд е поискано разрешение за регистрация на Чикагската обединена компания за светилен газ и гориво и в кредитното дружество „Дъглас“ директорите заседават непрекъснато. Научих го от Дъниуей, който май има осведомени приятели.

Каупъруд допря но навик върховете на пръстите си и започна да ги почуква леко и отмерено.

— Чакайте да си помисля — кредитното дружество „Дъглас“. Негов председател е мистър Симс. Той не е достатъчно умен да организира подобно нещо. Кои са учредителите?

Генералът извади списък с четири имена, сред които нямаше нито един служител или директор от старите компании.

— Всички са подставени лица — отсече Каупъруд. След като помисли малко, добави: — Мисля, че зная кой стои зад всичко това, генерале, но вие не се безпокойте. Дори и Да се слеят, те не могат да ни сторят нищо. Рано или късно ще ни продадат акциите си или в края на краищата ще изкупят нашите.

Въпреки всичко бе подразнен от мисълта, че Шрайхарт е успял да убеди по някакъв начин старите компании да се слеят, самият той смяташе да изпрати скоро Адисън като странично лице да направи същото предложение. Беше сигурен, че Шрайхарт е действал бързо след техния разговор. Каупъруд се отправи незабавно към кантората на Адисън в „Лейк нешънъл“.

— Чухте ли новината? — възкликна Адисън веднага щом се появи Каупъруд. — Смятат да се обединят, Зад всичко стои Шрайхарт. Точно от това се страхувах, Симс от кредитното дружество „Дъглас“ ще им бъде финансов посредник. Получих информацията преди по-малко от десет минути.

— И аз — отвърна спокойно Каупъруд. — Трябваше да действаме малко по-рано. Все пак грешката не е само наша. Знаете ли при какви условия са се споразумели?

— Ще се обединят, като получат по, три нови акции за едва стара, около тридесет на сто от акциите на новата компания, притежаваща контролния пакет, остават у Шрайхарт, който може да ги продаде или да ги запази, както сметне за добре. Той гарантира лихвения процент. И всичко това му подготвихме ние — сами вкарахме дивеча в ръцете му.

— Въпреки всичко — възрази Каупъруд — той й занапред ще си има работа с нас. Сега предлагам да отидем в градския съвет и да поискаме концесия. Можем да я получим. Успеем ли, ще ги поставим на колене. Тогава ще бъдем в по-добро положение с малките компании, отколкото те. Ние също можем да се обединим помежду си.

— Но това ще струва много пари.

— Не чак толкова много. Може никога да не се наложи да прокарваме тръбопроводи или да строим заводи. Те ще предложат да ни продадат акциите си, да изкупят нашите или да се обединим. Ние можем да диктуваме условията. Оставете всичко на мен. Да познавате случайно мистър Маккенти, Джон Дж. Маккенти, чиято дума имала тук голяма тежест?

Каупъруд имаше предвид един човек, известен като комарджия, за когото се носеше слух, че притежавал изцяло или отчасти доста публични домове, че издигал и свалял кметове и градски съветници, че финансирал много кръчми и предприемачески компании — накратко, че е ангелът пазител на политическия и обществения престъпен свят в Чикаго, с когото естествено трябваше да се съобразяват по въпроси, свързани с града и със законодателната програма на щата.

— Не го познавам — отвърна Адисън, — но мога да ви намеря препоръчително писмо. Защо?

— Не си правете труда да ме разпитвате сега. Намерете ми колкото се може по-сериозна препоръка.

— Още днес ще ви я осигуря — отвърна делово Адисън — и ще ви я изпратят.

Каупъруд си тръгна, а Адисън се замисли върху тази последна маневра. Можеше да разчита, че Каупъруд ще изкопае ямата, в която ще падне неприятелят. От време на време се учудваше от изобретателността му. Никога не се обявяваше срещу дръзките му проницателни действия.