Титан

По същия начин и мистър Норман Шрайхарт, който досега не се беше замислял за Каупъруд, макар и да бе забелязал появата му в залите на „Калюмет“ и „Юниън лийг“, се запита сериозно кой всъщност е той. Шрайхарт, много висок и едър, с голяма духовна сила, як като бик, съвсем различен от Ансън Мерил, го срещна в „Калюмет“ малко след като се бе вдигнал шум във вестниците. Той потъна до Мерил в огромния кожен диван и попита:

— Адисън, кой е този Каупъруд, чието име се появява тези дни из вестниците? Ти познаваш всички тези хора. Не ме ли запозна веднъж с него?

— Разбира се, че те запознах — отвърна весело Адисън, който въпреки нападките срещу Каупъруд беше по-скоро доволен, отколкото обезпокоен. От вълненията на конкурентите, въвлечени в цялата тази битка, беше съвсем ясно, че Каупъруд дърпа доста ловко конците и, което беше най-хубавото, държи имената на своите поддръжници в сянка. — Роден е във Филаделфия. Дойде тук преди няколко години и се залови със сделки със зърно и с посредничество. Сега е банкер. Бих казал, че е доста умен. Има много пари.

— Вярно ли е, както пишат вестниците, че през 1871 година е фалирал във Филаделфия и е задлъжнял с цял милион?

— Доколкото зная, да.

— А лежал ли е там в затвора?

— Май, че да. Но все пак, мен ако питаш, не за престъпление. От онова, което чувам, изглежда, не се е спогодил с политиците и финансистите.

— И както твърдят вестниците, е само на четиридесет години?

— Горе-долу на толкова, струва ми се. Защо?

— О, защото с този свой план да прати по дяволите тукашните газови компании цели надалече. Допускаш ли, че ще успее?

— Не зная. Виждам само онова, което пишат вестниците — отвърна предпазливо Адисън.

Всъщност не искаше да говори за тези работи. Точно тогава Каупъруд правеше всичко възможно да постигне чрез един посредник компромис и да обедини всички заинтересовани. Нещата не вървяха много добре.

— Хм! — изсумтя Шрайхарт.

Той се чудеше как така хора като него, като Мерил, Арнийл и останалите не са се сетили досега да се заемат с това и да изкупят акциите на старите компании. Тръгна си много заинтригуван и след ден-два — дори още на следващата сутрин — разработи план. Подобно на Каупъруд и той беше умен, твърд и пресметлив. Вярваше безрезервно в Чикаго и във всичко, свързано с неговото бъдеще. Сега, когато Каупъруд се бе: заел с газовите предприятия, той разбра как стоят нещата. Все още не беше невъзможно да се намеси още някой и с изкусни спекулации да си осигури така желаната награда. Знае ли човек, може би Шрайхарт щеше да успее да привлече и Каупъруд на своя страна?

Много властен, мистър Шрайхарт не вярваше в сътрудничеството и капиталовложенията на дребно. Ако се впуснеше в начинание като това, предпочиташе той да дърпа конците. Реши да покани Каупъруд в кантората си и да обсъдят заедно въпросите. И затова възложи на секретарката си да му напише бележка, в която с доста високомерни изрази да покани Каупъруд да го навести „по работа“.

Случи се така, че точно по това време Каупъруд бе доста сигурен в мястото, което заемаше във финансовия свят в Чикаго, макар и все още да го болеше и да му горчеше от клеветите, разпространявани по негов адрес от кого ли не. Но бе с такъв характер, че в подобни случаи проявяваше грубо презрение към цялото човечество — и към богатите, и към бедните. Даваше си сметка, че макар и да ги бяха запознавали с Шрайхарт, той никога не си беше прасил труда да го забележи.

„Мистър Каупъруд ме помоли да ви уверя — написа мис Антоанет Новак под негова диктовка, — че в момента е много зает, но ще се радва да посрещне мистър Шрайхарт в кантората си по всяко време.“

Това подразни малко властния и самонадеян Шрайхарт, но той все пак беше убеден, че в този случай една среща няма да навреди и всъщност беше за препоръчване. И така една сряда следобед Шрайхарт се отправи към кантората на Каупъруд, където бе приет повече от радушно.

— Как сте, мистър Шрайхарт? — попита сърдечно Каупъруд и протегна ръка. — Радвам се да ви видя отново, Струва ми се, че сме се срещали веднъж преди няколко години.

— И аз мисля така — отвърна мистър Шрайхарт, широкоплещест, с квадратно лице, черни очи и къси черпи мустачки, украсяващи решителната му горна устна. Очите му биха студени, тъмни и пронизващи. — Научих от вестниците, ако въобще може да им се вярва — каза той и пристъпи без заобикалки към въпроса, — че проявявате интерес към тукашния светилен газ. Така ли е.?

— Опасявам се, че в повечето случаи човек не може да разчита на вестниците — отвърна доста любезно Каупъруд. — Но може би ще бъдете така добър да ми кажете защо ви интересува това?

— Добре, ще ви кажа истината — отвърна Шрайхарт и се взря в очите на финансиста. — И аз проявявам интерес към тукашните газови предприятия. Те са доста изгодни за капиталовложения и няколко членове от управителните съвети на старите компании ме посетиха наскоро с молба да им помогна да се обединят. — Това изобщо не беше вярно. — Интересно как преценявате шансовете си да успеете по пътя, по който сте тръгнали.

Каупъруд се усмихна.