Титан

— Вчера следобед говорих с Хейгънин от „Прес“ — каза Нори. — Твърди, че преди да дойде тук, Каупъруд бил фалирал във Филаделфия и че е бил изправен пред съда с доста обвинения. Чула ли си нещо?

— Не. Но мисис Каупъруд разправя, че познавала семейство Дрейк и Уокър. Смятам да попитам Нели. Често съм се чудела защо му е трябвало на мистър Каупъруд да напуска Филаделфия, след като е преуспявал толкова. Хората обикновено не го правят.

Симс вече завиждаше на Каупъруд заради успехите му във финансовия свят на Чикаго. Освен това обноските на Каупъруд издаваха изключителен ум и смелост, което винаги поражда възмущение у всички освен у онези, които се надяват да получат нещо, и у преуспелите в другите сфери на живота. Най-сетне Симс наистина поиска да научи нещо повече за Каупъруд, нещо по-определено.

Преди обаче социалното положение на Каупърудови да получи оценката — добра или лоша — на хората, възникна въпрос, който се оказа много по-съществен, макар Ейлийн явно да не го осъзнаваше. Отношенията между новите и старите газови компании ставаха все по-напрегнати; акционерите на старите дружества почнаха да нервничат. Те даваха мило и Драго да разберат кой стои зад новите газови компании, заплашващи да навлязат в тяхна територия. В края на краищата един от адвокатите, наети от Северночикагската газова компания да се бори против машинациите на де Сото Сипънс и на стария генерал ван Сикъл, откри, че съветът на Лейк Вю най-сетне е дал концесия на Н0Вата компания и че апелативният съд смята да я одобри, и тогава му хрумна мисълта да отправи обвинение срещу компанията, че се е споразумяла със съветниците и ги е подкупила до един. Натрупаха се доста доказателства, че Дъниуей, Джейкъб Герехт и други от Северната страна са получили пари, а един съдебен процес мажеше да забави окончателното одобрение на концесията и да даде време на старата компания да помисли какво още да предприеме. Адвокатът на Северната страна, който се казваше Парсънс, проследи всяка стъпка на Сипънс и на стария генерал ван Сикъл и в края на краищата стигна до заключението, че те са просто подставени лица и че истинският виновник за всички тези вълнения е Каупъруд или други хора, които той представлява. Парсънс посети един ден кантората на Каупъруд, за да поговори с него, но като не получи желаната среща, се зае да проучи неговото минало и връзки. Тези проучвания и контрадействие се увенчаха с дело, заведено в Окръжния съд на Съединените щати късно през ноември срещу Франк Алджърнън Каупъруд, Хенри де Сото Сипънс, Джъдсън П. ван Сикъл и други, обвинени в заговор, делото почти веднага беше последвано от други дела, заведени от компаниите на Западната и на Южната страна, които повдигаха същите обвинения. И в трите дела името на Каупъруд се споменаваше като скритата движеща сила зад новите компании, решили да принудят старите компании да му продадат акциите си. Вестниците разгласиха филаделфийското му минало, но само отчасти — в доста смекчена версия, която той им бе предоставил преди известно време. Може думите заговорничество и подкуп да са грозни, но обвиненията на адвокатите не доказваха нищо. Ала едно затворническо минало, каквито и да са били причините за него, придружено от предишния банкрут, развода и скандала (макар и вестниците да ги споменаваха колкото да не е без хич), изостри общественото внимание и насочи погледите на всички към Каупъруд и неговата жена.

Самият Каупъруд беше повикан на разговор в съда, но той отговори, че е само финансов посредник на трите нови компании и няма акции в тях и че обвиненията — онези, които се отнасяха до него, са скалъпени от адвокатите само за да объркат колкото може повече положението. Заплаши, че ще заведе дело за клевета. Въпреки че в края на краищата тези дела не доведоха до нищо (тъй като Каупъруд се бе погрижил да се разбере всичко на всичко, че е финансов посредник), обвиненията все пак му бяха отправени и той се прославя като хитър и комбинативен предприемач с доста внушително минало.

— Виждам — обърна се една сутрин Ансън Мерил към жена си по време на закуска, — че името на този Каупъруд започва да се мярка по вестниците. „Таймс“ беше на масата пред него и той гледаше заглавие, разположено както едно време на пирамида: „Няколко граждани на Чикаго са обвинени в заговорничество — Франк Алджърнън Каупъруд, Джъдсън П. ван Сикъл, Хенри де Сото Сипънс и други фигурират в жалбата, подадена до Окръжния съд.“ По-нататък се привеждаха и други факти. — А аз си мислех, че е само един борсов посредник.

— Знам малко за тях — отвърна жена му, — само онова, което ми каза Бела Симс. Какво пишат?

Той й подаде вестника.

— Винаги съм си мислела, че са обикновени парвенюта — продължи мисис Мерил. — От онова, което чувам, тя е невъзможна. Никога не съм я виждала.

— Започва добре като филаделфиец — усмихна се Мерил, — Виждал съм го в „Калюмет“. Изглежда ми много обигран; Във всеки случай е доста оправен в работата си.