Тъмното обединение

— Да предположим, че те ти повярват. Какво искаш да направят? — попита я Мат. Тя не бе забелязала кога се беше приближил до нея.

— Не зная. Каквото и да е, само да не стоят като агнета и да чакат да бъдат избити. — Погледна го в лицето. — Мат, добре ли си?

— Не зная. А ти добре ли си?

Бони се замисли.

— Не. Искам да кажа, че донякъде съм изненадана, че все пак съм сравнително добре, защото когато Елена умря, отначало просто не можех да го понеса, нито да го приема. Всичко, което се случи… Но пък и не бях толкова близка със Сю, а освен това… не зная! — Отново й се прииска да удари нещо. — Всичко това ми дойде прекалено много!

— Ти си полудяла.

— Да, полудяла съм. — Внезапно Бони осъзна какво изпитваше през целия ден. — Убийството на Сю беше не просто нещо грешно. То беше нещо зло. Истинско зло. И който го е направил, не бива да се измъкне просто така. Тогава светът би се превърнал в място, където всичко това може да се случва и да остава ненаказано… — Не събра сили, за да довърши.

— И тогава какво? Повече не искаш да живееш тук? Какво ще стане, ако светът действително е такъв?

Погледът му оставаше все така примиренчески, пълен с горчивина и болка. Бони беше потресена, но все пак заяви твърдо:

— Няма да позволя да е такъв. Нито пък ти.

Той само я изгледа така, сякаш беше дете, настояващо, че Дядо Коледа съществува.

— Ако очакваме другите да ни възприемат насериозно — обади се Мередит, — по-добре ще е самите ние да се възприемаме насериозно. Елена се свърза с нас. Тя иска да направим нещо. Ако сега наистина вярваме в това, по-добре ще е да си изясним какво е то.

Лицето на Мат се сгърчи при споменаването на Елена. Бедничкият, ти още си влюбен в нея, както и преди, помисли си Бони. Само се чудя дали нещо може да те накара да я забравиш?

— Ще ни помогнеш ли. Мат? — попита го тя.

— Ще помогна — обеща тихо Мат. — Но още не зная какво смяташ да правиш.

— Смятаме да спрем този ненормалник, преди да е убил още някого — обясни му Бони. За пръв път осъзна, че тъкмо това възнамеряваше да стори.

— Сама? Защото ти си сама, трябва да си наясно с това.

— Ние сме сами — поправи го Мередит. — Тъкмо това се опита да ни каже Елена. Тя каза, че трябва да направим магия за призоваване, за да поискаме помощ.

— Някаква лесна магия само с две съставки — припомни си Бони тази подробност от съня си. Сега беше силно развълнувана. — Каза още, че вече ми е съобщила тези две съставки… само дето не е.

— Снощи тя каза, че имало разрушаваща намеса, която смущава връзката с нея — рече Мередит. — Сега на мен всичко това ми звучи като обикновен сън. Мислиш ли, че момичето, с което си пила чай, наистина е било Елена?

— Да — заяви Бони уверено. — Искам да кажа, че зная, че всъщност не сме били на никакво шантаво чаено парти в Топлите извори, но си мисля, че Елена е изпратила това съобщение в мозъка ми. И тогава се намеси нещо, което я победи и я изтласка оттам. Но тя се съпротивляваше и накрая, макар и съвсем за кратко, успя да си възвърне контрола върху ситуацията.

— Добре. Тогава това означава, че трябва да се концентрираме върху началото на съня, когато Елена все още е можела да осъществява връзка с теб. Но ако това, което ти е казала, вече е било изопачено от нечие влияние, може би ще е изглеждало странно. Може да става дума точно за това, което е казала, може да е нещо, което е направила…

Бони вдигна ръката си, за да докосне къдриците си.

— Коса! — извика тя.

— Какво?

— Коса! Попитах я кой й прави косата и после си поговорихме за това, а тя подхвърли: „Косата е много важна“. Мередит, помниш ли… снощи, когато се опита да ни съобщи съставките, първата буква на едната от тях беше К!

— Това е! — Черните очи на Мередит заблестяха. — Сега трябва само да се досетим и за другата съставка.

— Но аз зная коя е! — Смехът на Бони бликна като водопад. — Тя ми го каза веднага, след като поговорихме за косата, а аз си казах, че ми се струва доста странна. Точните й думи бяха: „Кръвта също е важна.“

Мередит затвори очи, за да обмисли току-що казаното от Бони.

— Ами снощи спиритическата дъска ни каза „Кръвкръвкръв“. Помислих си, че това е още нещо, което ни заплашва, но не е било така — заговори Мередит, като отвори очи. — Бони, мислиш ли, че сме на прав път? Че това са двете съставки или трябва да започнем да си блъскаме главите заради онази тъмна слуз и мишката в сандвичите?

— Това са съставките — заяви Бони твърдо. — Точно те се използват в магиите за призоваване. Сигурна съм, че в книгите за магии на келтите мога да открия ритуал, в който се използват коса и кръв. Просто трябва да си представим този, когото трябва да призо…

Бони изведнъж спря да говори и ги погледна объркано от мисълта, преминала през главата й.

— Отдавна се питах кога ще се сетиш — обади се Мат, произнасяйки най-дългото си изречение от доста време насам. — Проблемът е, че не знаеш кого трябва да призовем, нали?

4

Мередит наклони глава и погледна иронично към Мат.

— Хм — рече тя. — Е, на кого мислиш, че би се обадила Елена, ако трябваше да потърси помощ, когато е в беда?