Тъмното обединение

Лицето на Бони придоби виновно изражение, когато видя реакцията на Мат. Не беше честно Мередит да го подкача на тази тема.

— Елена каза, че убиецът е прекалено силен за нас и заради това се нуждаем от помощ — обясни тя на Мат. — Аз се сещам само за една личност, която според Елена може да се справи с този убиец психопат.

Мат бавно кимна. Бони не можеше да разбере какво изпитва той в този момент. Двамата със Стефан някога бяха много добри приятели и си останаха такива дори и след като Елена предпочете Стефан пред Мат. Ала това беше, преди Мат да узнае какъв всъщност е Стефан и на какво насилие е способен той. В гнева и мъката си заради смъртта на Елена Стефан едва не уби Тайлър Смолуд и още пет други момчета. Дали Мат можеше наистина да забрави това? Щеше ли да понесе Стефан отново да се завърне във Фелс Чърч?

Лицето на Мат остана безизразно.

— Тогава всичко, от което се нуждаем, е да вземем малко кръв и да отрежем кичур коса — заговори отново Мередит. — Ще се лишиш от една-две къдрици, нали, Бони?

Бони така се беше отнесла нанякъде, че едва не пропусна последните й думи. Но после поклати глава.

— Не, не, не. Не става дума за нашата кръв и коса. Трябва ни кръв и коса от този, когото искаме да призовем.

— Какво? Но това е нелепо. Ако имахме кръвта и косата на Стефан, нямаше да е необходимо да го призоваваме, нали така?

— Не се бях сетила за това — призна Бони. — При магиите за призоваване обикновено необходимите неща се набавят предварително и се използват по-късно, когато искаш да повикаш желаната личност. А сега това е невъзможно.

Мередит смръщи вежди.

— Тогава защо Елена ще иска от нас нещо невъзможно?

— Елена често искаше невъзможни неща — отсече мрачно Бони. — Не ме гледай така, Мат, знаеш, че го правеше. Тя не беше светица.

— Може би, но конкретно това не е чак толкова невъзможно — рече Мат. — Досещам се за едно място, където може да са останали следи от кръвта на Стефан, а пък ако имаме малко повече късмет, ще намерим и малко от косата му. Говоря за криптата.

Бони потрепна, но Мередит само кимна.

— Разбира се. Докато Стефан е бил вързан там, сигурно е оцапал с кръвта си всичко наоколо. А по време на схватката навярно е изгубил и част от косата си. Ако всичко там е останало непокътнато…

— Не мисля, че някой е слизал там долу след смъртта на Елена — промърмори Мат. — Полицаите извършиха огледа и след това си тръгнаха. Но така или иначе съществува само един начин да установим това.

Колко съм сбъркала, помисли си Бони. Сбърках в преценката си дали Мат ще може да понесе завръщането на Стефан. Ето че той е готов на всичко, за да ни помогне да го призовем.

— Мат, иде ми да те разцелувам! — възкликна тя.

За миг й се стори, че забеляза някакво неясно за нея проблясване в очите на Мат. Може би беше от изненада, но можеше да е и нещо много повече. Изведнъж Бони се зачуди какво ще направи той, ако тя го целуне.

— Всички момичета все това казват — отвърна той и сви рамене в израз на шеговито примирение. За пръв път през този ден се отпусна.

Мередит обаче остана сериозна.

— Хайде, да вървим. Чака ни доста работа, а последното, което искаме, е да останем в криптата след мръкване.

Криптата се намираше под разрушената църква, издигаща се на хълма до гробището. Вече е късно следобед, но все още е достатъчно светло, не спираше да си повтаря Бони, докато се изкачваха по хълма, но кожата й бе настръхнала. Новото гробище от едната страна на хълма бе доста мрачно място, но старото от другата страна изглеждаше зловещо дори и на дневна светлина. Много надгробни плочи бяха килнати в безпорядък върху земята, гъсто обрасла с трева. Повечето от тях бяха на младите мъже, загинали през Гражданската война. Не беше необходимо да си медиум или ясновидец, за да усетиш присъствието им.

— Неспокойни духове — промърмори тя.

— Хм? — изрече Мередит, докато пристъпваше през купчината отломки, останали от едната от срутените стени на църквата. — Виж, капакът на гробницата е останал отместен. Това е много добре, защото се притеснявах дали ще успеем да го вдигнем.

Погледът на Бони се плъзна замислено по белите мраморни статуи, изсечени върху отместения капак.

Хонория Фел лежеше там редом до съпруга си със скръстени върху гърдите ръце — нежна и спокойна, но излъчваща тъга. Но Бони знаеше, че не може да очаква помощ от двамата покойници. Хонория бе изпълнила дълга си към града, който бе основала.

Тук оставих Елена, припомни си мрачно Бони, докато гледаше надолу в квадратната дупка, водеща към криптата. Железните скоби се губеха в тъмнината.

Дори и с помощта на фенерчето на Мередит беше трудно да слязат в подземието. Вътре беше тъмно и тихо. Стените бяха облицовани с добре огладени камъни. Бони едва се сдържаше да не се разтрепери.

— Виж — рече Мередит тихо.

Мат насочи лъча на фенерчето към желязната порта, разделяща преддверието на криптата от главната погребална камера. По камъка зад вратата на няколко места се чернееха следи от кръв. На Бони й прилоша, докато гледаше засъхналите локвички и струйки съсирена кръв.