Тъмното обединение

Бони въздъхна дълбоко, без да осъзнава, че вече е освободена от връзката. Отвори очи, макар да не си спомняше кога ги е затворила. Лежеше по гръб. Мат и Мередит се бяха надвесили над нея с тревожни лица.

— Какво стана? Получи ли се? — притеснено попита Мередит.

— Получи се. — Тя се остави да й помогнат да се изправи. — Осъществих контакт със Стефан. Казах му. Сега ни остава само да чакаме и да видим дали ще дойде.

— А спомена ли му за Елена? — попита Мат.

— Да.

— Тогава ще дойде.

5

Понеделник, 8 юни

23 ч. 15 м.

Мило дневниче,

Изглежда тази вечер не мога да спя, затова реших да попиша. Днес през целия ден все чаках нещо да се случи. Не може да направиш магия и тя да подейства така добре, а пък после нищо да не се случи.

Но досега нищо не се случи. Не ходих на училище, защото мама реши, че е по-добре да си остана у дома. Тя беше много разстроена, задето Мат и Мередит останаха толкова до късно у нас в неделя вечерта, та накрая ми се скара, че се нуждая от почивка. Но всеки път, когато се опитвах да заспя, пред очите ми изплуваше лицето на Сю Карсън.

Бащата на Сю произнесе словото на погребението на Елена. Сега се чудя кой ли пък ще говори в сряда в памет на Сю? Уф, трябва вече да спра все да си мисля за тези неща. Май няма да е зле да се опитам да поспя. Ако си легна със слушалките, кой знае, може би няма да виждам Сю.

Бони остави дневника върху нощното шкафче и се пресегна за уокмена си. Претърси станциите, докато гледаше в тавана с натежали клепачи. Сред пукота на статичното електричество в ушите й прозвуча гласът на един диджей:

— А ето и едно златно парче за всички вас, фенове на приказните петдесетте години. „Лека нощ, любима“ на групата „Шпаньолите“, записано от Вий Джий…

Приятната музика скоро унесе Бони.

Шейкът беше ягодов — любимият на Бони. От джубокса се лееше „Лека нощ, любима“, а барплотът беше идеално почистен. Но Елена, помисли си Бони, всъщност никога не бе носила широки поли.

— Не е широка — каза тя и посочи полата си с ръка. Елена вдигна очи от чашата с шоколадов шейк. Русата й коса беше прибрана назад в конска опашка.

— Кой ли вече обръща внимание на такива неща? — попита Бони.

— Ти, глупаче. Аз съм тук само на гости.

— О! — Бони отпи от шейка. Сънища. Имаше причина да се страхува от сънищата, но точно сега не можеше да се досети каква бе тя.

— Не мога да остана задълго — каза Елена. — Мисля, че той вече знае, че съм тук. Дойдох само за да ти кажа… — Тя се намръщи.

Бони я погледна разбиращо.

— И ти ли не можеш да си спомниш? — Отпи от шейка. Имаше странен вкус.

— Аз умрях твърде млада, Бони. Имах да свърша още толкова много неща, още толкова много да постигна. Но сега трябва да ти помогна.

— Благодаря — отвърна Бони.

— Да знаеш, никак не е лесно. Нямам толкова много сили. Трудно е да се справяш с всичко тук и едновременно с това да владееш положението.

— Трябва да владееш положението — съгласи се Бони и кимна. Чувстваше се странно замаяна. По дяволите, какво имаше в проклетия шейк?

— Не мога да контролирам всичко, а пък всичко тук се оказа доста странно. Предполагам, че е негово дело.

Винаги ми се противопоставя. Той ни следи. И всеки път, когато се опитвам да се свържа, той се появява.

— Добре. — Стаята се завъртя пред очите й.

— Бони, слушаш ли ме? Той може да използва страха ти срещу теб. Това е начинът, по който действа.

— Добре…

— Но не бива да му позволяваш. Кажи на всички за това. Кажи и на Стефан… — Елена замлъкна и притисна ръка към устата си. Нещо падна в шоколадовия й шейк.

Беше зъб.

— Той е тук. — Гласът на Елена беше странен и неясен. Бони се вгледа в зъба, хипнотизирана от ужас. Той лежеше точно в средата на сметаната, сред натрошените бадеми. — Бони, кажи на Стефан…

Още един зъб пльокна в чашата, сетне и още един. Елена се разрида и побърза да закрие уста с двете си шепи. Очите й бяха ужасени, безнадеждни.

— Бони, не си отивай…

Но Бони вече се препъваше и залиташе, отдръпвайки се назад. Всичко се завъртя, завихри. Шейкът забълбука в чашата като кипнала течност. Само че това въобще не беше шейк. Беше кръв. Яркочервена и пенеста като нещо, което ще изхрачиш, миг преди да умреш. Стомахът на Бони се присви в адска необуздана конвулсия.