Тъмното обединение

— През Гражданската война — обади се Мат. — Точно тогава старата църква била разрушена. Било е страховито клане с много жертви от двете страни. Никой не спечелил, но почти всички участници в сражението загинали. Горите наоколо са пълни с техните гробове.

— А земята е просмукана с кръвта им. Подобни места винаги събират всички свръхестествени сили. Непреодолимо привличат злото. Ето защо Катрин е била привлечена от Фелс Чърч. И аз го почувствах, когато кракът ми за пръв път стъпи тук.

— А ето че сега и още нещо се е появило — заключи Мередит, отново станала напълно сериозна. — Но как според теб можем да се преборим с това зло?

— Преди всичко ще трябва да изясним срещу какво ще се сражаваме. Мисля, че… — Но преди да довърши, се чу проскърцване, след което слаб слънчев лъч прониза праха в обора и освети балите със сено. Вратата на обора се открехна.

Всички застинаха, готови да скочат и да побегнат или да се втурнат в схватка. Но фигурата, побутваща с лакътя си голямата дървена врата, не изглеждаше застрашителна.

Госпожа Флауърс, собственичката на пансиона, им се усмихна от прага. Малките й черни очи светнаха върху силно набръчканото лице. Носеше поднос.

— Реших, че вие, деца, ще поискате да изпиете по чаша сок, докато си говорите — благо заговори тя.

Всички си размениха недоумяващи погледи. Откъде можеше да знае, че се бяха скрили тук? И как можеше да е толкова спокойна?

— Ето това е за вас — продължи невъзмутимо госпожа Флауърс. — Гроздов сок от моето лозе, сорт конкорд. — Постави по една пластмасова чаша пред Мередит, после пред Мат и накрая пред Бони. — А тук съм донесла и курабийки, поръсени с джинджифил. Съвсем пресни. — Тя им подаде чинията. На Бони й направи впечатление, че хазайката не предложи нищо на Стефан и Деймън.

— А пък вие двамата, ако искате, можете да слезете в избата и да си наточите от моето къпиново вино — подкани тя братята. В този миг Бони бе готова да се закълне, че госпожа Флауърс им намигна, докато изричаше тези думи.

Стефан пое дълбоко дъх. Той все още оставаше нащрек.

— Хм, вижте какво, госпожо Флауърс…

— Старата ти стая те очаква. Откакто си замина, никой не е стъпвал там. Можеш да я ползваш, когато пожелаеш. Това ни най-малко няма да ме притеснява.

Стефан като че ли не можеше да намери нужните думи, за да й благодари.

— Е… благодаря ви. Много съм ви благодарен. Но…

— Ако се притесняваш, че ще кажа на някого, недей. Нямам навика да си отварям устата, когато не е нужно. Никога не съм го правила, няма и да го направя. Е, как е гроздовият сок? — обърна се тя към Бони.

Бони бързо отпи една глътка.

— Хубав е — отвърна й тя съвсем честно.

— Щом сте готови, върнете чашите върху подноса. Обичам всичко да е подредено. — Госпожа Флауърс огледа за последен път обора, поклати глава и въздъхна. — Какъв срам. Толкова хубаво момиче. — Изгледа пронизващо Стефан с очи като мъниста от оникс. — Този път внимавай повече, момче — рече тя на раздяла и си тръгна, поклащайки глава.

— Леле! — възкликна Бони, загледана с възхищение след нея. Всички останали само се спогледаха недоумяващо.

— Толкова хубаво момиче — повтори Мередит като ехо, — но за кого говореше? За Сю или за Елена? Елена наистина бе прекарала през последната зима около седмица в същия този обор… но нали се предполагаше, че госпожа Флауърс не знае за това. Ти да не би да си й казвал нещо за нас? — обърна се Мередит към Деймън.

— Нито дума. — Деймън изглежда се забавляваше от ставащото. — Тя е една почтена стара дама, макар че е леко откачена.

— Трябва да й признаем, че е по-умна от всички нас — възрази Мат. — Като се замисля за дните, които прекарахме да я следим как шета в мазето… мислиш ли, че е знаела, че я наблюдаваме?

— Вече не зная какво да мисля — каза Стефан бавно. — Просто се радвам, че тя май ще се окаже на наша страна. И че ни осигурява сигурно място за престой.

— Както и гроздов сок — усмихна се Мат на Стефан. — Искаш ли малко? — Подаде му чашата си.

— Можеш да си вземеш гроздовия сок и… — Но Стефан също се усмихна. За миг на Бони й се стори, че те двамата отново започват да се държат както преди Елена да умре. Приятелски, топло, свойски, както те двете с Мередит. После я прониза болка.

Но Елена не е мъртва, припомни си тя. Тя е тук повече от всякога. Нали именно тя ръководи всичко, което говорим и вършим.

Стефан отново се натъжи.

— Когато госпожа Флауърс се появи на прага, тъкмо се канех да ви кажа, че ще е по-добре да се залавяме за работа. И мисля, че трябва да започнем от Вики Бенет.

— Няма как да се видим с нея — отвърна Мередит. — Родителите й не допускат никого при нея.

— Тогава ще трябва да ги заобиколим — рече Стефан. — Идваш ли с нас, Деймън?

— Посещение при още едно красиво момиче? Не бих го пропуснал.

Разтревожена, Бони се извърна към Стефан, но той продължаваше да говори уверено, докато я извеждаше от обора.

— Всичко ще е наред. Аз ще го държа под око.

Бони се надяваше, че наистина ще бъде така.

6