Тъмното обединение

— Тайлър ни каза, че само един вид дърво може да го нарани… — заговори Мат.

— Ясеново дърво — каза Стефан.

— Трябва да разберем къде се крие — каза им Стефан, докато пътуваха към Фелс Чърч. Беше се настанил зад волана веднага след като Мередит изпусна ключовете, докато се опитваше да отвори вратата на колата. — Ако действаме бързо, той няма да се усети.

Зелените му очи блестяха от странната смесица от триумф и мрачна решителност, докато говореше забързано и накъсано. Май всички са на ръба на нервна криза, помисли си Бони, сякаш цяла нощ се бяха тъпкали с амфетамини. Нервите им до такава степен бяха изопнати, че можеше да се очаква какво ли не. Освен това тя имаше и предчувствие за наближаващ катаклизъм. Сякаш всички събития, случили се от рождения ден на Мередит насам вървяха към своя край.

Тази нощ, помисли си тя. Тази нощ всичко ще приключи. Приличаше на странно съвпадение, че ще бъде тъкмо в навечерието на лятното слънцестоене.

— В навечерието на кое? — попита Мат.

Тя дори не бе осъзнала, че беше говорила на глас.

— В навечерието на лятното слънцестоене — обясни му. — Пада се днес. Денят преди лятното слънцестоене.

— Ясно. И това ли е от ритуалите на друидите?

— Те са го празнували — потвърди Бони. — За тях е бил подходящ ден за магии, защото бележи смяната на сезоните. И… — поколеба се тя — е, всъщност е ден като всички други празници, като Хелоуин или зимното слънцестоене. Или денят, в който границата между видимия и невидимия свят е най-тънка. Както са казвали друидите, в такъв ден можеш да виждаш духовете. Когато се случват най-странни събития.

— Събитията — продължи Стефан, като отби колата от магистралата по пътя към Фелс Чърч — тепърва ще се случат.

Никой от тях обаче не подозираше колко скоро ще стане това.

Госпожа Флауърс беше в задната градина. Те продължиха с колата направо към пансиона, за да се видят с нея. Тя окастряше розите, затова около нея се разнасяше аромат на лято.

Госпожа Флауърс се намръщи и примигна, когато те се струпаха около нея и започнаха да я разпитват един през друг къде може да се намери ясен.

— По-бавно, говорете по-спокойно — промърмори старицата, докато ги оглеждаше изпод ръба на сламената си шапка. — Какво ви трябва? Ясен? Има един точно там зад онези дъбове в дъното на градината. Но почакайте малко — добави, щом те се втурнаха натам.

Стефан отряза един клон от дървото със сгъваемия нож, който Мат извади от джоба си. Откога ли е започнал да носи този нож, запита се Бони. Зачуди се също какво ли си е помислила за тях госпожа Флауърс, когато се върнаха обратно при нея. Двете момчета мъкнеха на раменете си двуметров клон заедно с листата по него.

Но госпожа Флауърс само ги изгледа, без да каже нещо. Но щом наближиха къщата, тя извика след тях:

— Пристигна един пакет за теб, момче.

Стефан обърна глава, все още с клона на рамото си.

— За мен?

— Отгоре е написано твоето име. Един пакет и едно писмо. Намерих ги днес следобед, оставени до входната врата. Занесох ги горе в стаята ти.

Бони погледна към Мередит, после към Мат и Стефан, които също я изгледаха озадачено. Надвисналото във въздуха очакване внезапно натежа и стана почти непоносимо.

— Но от кого може да е? Кой може да знае, че ти си тук… — заговори Бони, докато се изкачваха по стъпалата към тавана. И тогава се закова на място. Цялата се скова от страх. В нея се всели някакво зловещо предчувствие като досадна муха, но тя го пропъди. Не сега, помисли си девойката, не сега.

Но нямаше как да не погледне пакета, оставен за Стефан. Момчетата опряха ясеновия клон на стената и отидоха да го видят — дълъг, плосък, увит в кафява амбалажна хартия, с оставен бежов плик върху него.

Отпред с познатия разкривен почерк бе надраскано само името Стефан.

Почеркът от огледалото.

Всички се втренчиха в пакета, сякаш вътре имаше скорпион.

— Внимателно — спря го Мередит, когато Стефан бавно протегна ръка към него. Бони знаеше какво има предвид. Самата тя имаше чувството, че тази пратка може да експлодира или да изпусне отровен газ, или да се превърне в нещо с остри зъби и нокти.

Пликът, който Стефан взе, беше квадратен и от скъпа лъскава хартия. Като покана за бал от някой принц, помисли си Бони. Но странно, по него се виждаха отпечатъци от мръсни пръсти, а краищата му бяха зацапани. Е, това бе лесно обяснимо… Клаус не изглеждаше много чист в онзи сън.

Стефан го огледа отпред и отзад, преди да го отвори. Извади отвътре най-обикновен лист, какъвто можеше да се намери във всяка книжарница. Тримата му спътници се доближиха до него, за да надникнат през рамото му, докато го разгъваше. После Мат възкликна учудено:

— Ама какво… та той е празен!