Тотален контрол

Онзи я пронизваше с поглед. Тя се чувстваше като малко дете, което размахва тънка пръчка пред бясно куче. Отвори вратата и погледна в стаята. Лампата се запали автоматично. Вътре имаше копирни машини, купчини хартия и други канцеларски материали. Сидни го накара да отиде в дъното на стаята, където имаше друга врата — склад за консумативи.

— Ако отвориш вратата, ще умреш — каза тя и вдигна слушалката на телефона. Веднага щом мъжът затвори вратата, Сидни излезе тихо в коридора и хукна към асансьора. Натисна бутона и вратата се отвори веднага — никой не го бе извикал. Влезе и натисна бутона за първия етаж. Щом стигна долу, натисна всички бутони до двайсет и третия етаж и се усмихна. Усмивката й обаче се превърна в ужасена гримаса, в момента който видя трупа на портиера. Стисна зъби, за да не изпищи, и изхвръкна на улицата.

Телефонът иззвъня точно в седем и петнайсет сутринта, малко след като Лий Сойър бе затворил очи. Взе слушалката.

— Лий?

Мозъкът му веднага превключи на бързи обороти. Седна на леглото.

— Сидни?

— Нямам много време.

— Къде си?

— Слушай ме!

Обаждаше се от автомат на гара Пен. Сойър премести слушалката в другата си ръка и махна завивките.

— Добре, слушам те.

— Един човек току-що се опита да ме убие.

— Кой? Къде? — Сойър грабна панталоните си от долния край на леглото и започна да ги обува.

— Не знам кой е.

— Ти добре ли си?

Сидни огледа тълпата наоколо. Проблемът бе, че сега всички можеха да са врагове.

— Да, добре съм.

Сойър въздъхна.

— Чудесно, кажи ми какво стана.

— След катастрофата Джейсън е изпратил съобщение по електронната поща до дома. В него има парола.

— Какво? — Сойър се ядоса и лицето му почервеня. — За бога, каква електронна поща!?

Продължи да се облича.

— Нямам време да ти обяснявам как стана всичко, важното е, че съобщението е при мен.

Сойър положи големи усилия да се овладее.

— Добре, тогава ми кажи какво пише.

Сидни извади листа, на който бе разпечатала съобщението, от джоба си и попита:

— Имаш ли с какво да пишеш?

— Чакай.

Сойър отиде до кухнята, за да вземе лист и химикалка.

— Слушам. Чети дума по дума.

Сидни му прочете всичко, като отбеляза, че няма интервали между думите. Сойър прочете каквото беше записал, за да провери дали е точно.

— Имаш ли представа какво означава това, Сидни?

— Нямах много време за размишления. Джейсън ми подсказва, че всичко е объркано, и му вярвам. Всичко е наопаки.

— А тази дискета? Знаеш ли какво има на нея? Получи ли я по пощата?

Сидни се поколеба и отговори:

— Още не.

— Паролата за нея ли е? Шифрована ли е информацията?

— Не знаех, че разбираш толкова.

— Обичам да изненадвам хората. Кога очакваш да я получиш?

— Не знам. Слушай, трябва да затварям.

— Чакай малко. Как изглеждаше този, който се опита да те убие?

Сидни го описа. Споменът за маниакалните сини очи я накара да потрепери. Сойър си записа.

— Ще направя проверка в системата. — Изведнъж си спомни. — Чакай малко. Бях сложил хора да те наблюдават. Какво стана с тях? Не си ли у дома си?

Сидни преглътна.

— В момента никой не ме наблюдава. Поне не твоите хора. Не, не съм си у дома.

— Тогава ще ми кажеш ли къде си?

— Трябва да затварям.

— По дяволите! Преди малко някой се е опитал да ти види сметката! Моите хора не са край теб. Ще ми кажеш ли какво става?

— Лий, каквото и да се случи, на каквото и да се натъкнеш, искам да знаеш, че не съм направила нищо лошо. Абсолютно нищо. Моля те, повярвай ми.

— Какви ги дрънкаш? Какво означава всичко това?

— Затварям.

— Не! Чакай!

Линията прекъсна и той гневно стовари слушалката на мястото й. Прочете съобщението още веднъж и го остави на масичката. Отиде до банята и наплиска лицето си с вода, после се върна до телефона и се замисли над посланието на Джейсън. Постепенно разбра какво се е случило — Джейсън Арчър бе сгрешил адреса и този, при когото бе попаднало съобщението, го бе върнал на адреса на Джейсън, тоест в къщата му.

Складът в Сиатъл. Това беше ясно. Джейсън явно бе имал проблеми с хората, с които се бе срещнал. Всичко объркано… Явно Сидни вземаше това за доказателство за неговата невинност. Сойър не можеше да е толкова сигурен. Наопаки. Странно. Вторачи се в паролата. Джейсън сигурно имаше феноменална памет, след като може да помни толкова много числа. На него не му говореха нищо. Вгледа се още веднъж в написаното и реши, че Джейсън не е имал време да завърши.

Сойър разкърши схванатите си рамене и се отпусна на стола. Дискетата. Трябваше да намерят дискетата. Телефонът иззвъня и прекъсна мислите му. Грабна го, с надеждата отново да е Сидни.

— Да?

— Лий, аз съм, Франк.

— За бога, Франк, не можеш ли да се обадиш в човешко време?

— Лий, важно е. В гаража на „Тайлър, Стоун“…

— Какво има, Франк?

— Тройно убийство. По-добре ела.

Сойър затвори. Едва сега започна да осъзнава истинското значение на последните думи на Сидни. По дяволите!