Тотален контрол

Улицата пред входа на подземния паркинг бе окъпана в сини и червени светлини от полицейските коли и линейките. Сойър и Джаксън показаха служебните си значки и преминаха през полицейската охрана. Франк Харди ги посрещна пред входа с угрижено лице и ги заведе до четвъртия подземен етаж. Температурата там беше под нулата.

— Станало е рано тази сутрин, така че следите още са пресни. Труповете също са в добро състояние, ако може да се каже така.

— Как разбра за станалото, Франк?

— Хенри Уортън, шефът на фирмата, е бил уведомен във Флорида, където е по работа. Обадил се е на Нейтън Гембъл, а той на мен.

— Значи убитите са от „Тайлър, Стоун“, така ли? — попита Сойър.

— Сам ще видиш, Лий. Всички са още тук. Ще ти кажа само, че тези убийства засягат „Трайтън“ пряко. Затова Уортън се е обадил на Гембъл толкова бързо. Портиерът в сградата, където са офисите на „Тайлър, Стоун“ в Ню Йорк, също е бил убит рано тази сутрин.

Сойър го изгледа втренчено.

— В Ню Йорк?

Харди кимна.

— Нещо друго оттам?

— Още нямаме. Видели са обаче някаква жена, която е излязла тичешком от сградата около час, преди да бъде намерен трупът.

Докато си пробиваха път през тълпата от полицаи и криминалисти, Сойър се опита да осмисли чутото. Приближиха до предната част на лимузината, откъм страната на шофьора. И двете врати бяха отворени. Дактилоскопистите обработваха с черен прах външността на колата, двама души снимаха всичко с фотоапарат и видеокамера. Патоанатомът, мъж на средна възраст с бяла престилка, гумени ръкавици и хирургическа маска на лицето, говореше с двама мъже. Те се приближиха и Харди ги представи: Ройс и Холман от отдел „Убийства“ на вашингтонската полиция.

— Лий, обясних им, че ФБР се интересува от случая — каза Харди.

— Кой откри труповете? — попита Джаксън.

— Един счетоводител от фирмата — отговори Ройс. — Дошъл малко преди шест часа. Искал да паркира. Сторило му се странно, че лимузината е тук толкова рано, а и запушвала няколко места на паркинга. Стъклата са тъмни, както виждаш. Почукал, но никой не му отговорил, така че отворил вратата. Грешка. Мисля, че още повръща някъде горе по етажите. Поне е успял да ни се обади.

Харди кимна на Сойър да погледне в колата. Сойър надникна и каза:

— Този на пода ми се струва познат.

— Би трябвало. Това е Пол Брофи. Другият на задната седалка е Филип Голдман.

— Адвокатът на „Ар Ти Джи“?

Харди кимна.

— На предната седалка е Джеймс Паркър, служител на местния клон на „Ар Ти Джи“. Лимузината също е на „Ар Ти Джи“.

— Оттук и интересът на „Трайтън“ — каза Сойър.

— Аха — кимна Харди.

Сойър се наведе и огледа раната на Голдман, а след това и на Брофи.

— И тримата са умрели от огнестрелно оръжие — продължи Харди зад гърба му. — Голям калибър, стреляно е отблизо. Паркър и Брофи са застреляни от много близо, Голдман от около метър, ако се съди по обгарянията.

Сойър кимна.

— Вероятно убиецът е бил на предната седалка. Най-напред е очистил шофьора, после Брофи и накрая Голдман.

Харди не изглеждаше убеден.

— Може би, макар че не е изключено и да е седял до Брофи, с лице към Голдман или обратното. Ще трябва да изчакаме експертизата, за да разберем точните траектории на куршумите. Така ще получим по-добра представа за случилото се.

— Установено ли е времето на смъртта? — попита Джаксън.

Ройс погледна бележника си.

— Приблизително преди четири до шест часа. По предварителни данни. Убити са едновременно.

Сойър погледна часовника си.

— Сега е осем и половина. Значи между два и четири сутринта.

Ройс кимна.

Джаксън потрепери от студа, който лъхна от шахтата на асансьора, от който слязоха още полицаи. Сойър се намръщи — дъхът на хората образуваше бели облачета. Харди се усмихна.

— Знам какво си мислиш, Лий. Тук никой не си е играл с климатичната инсталация, но при този студ…

— Не е ясно доколко точна ще е преценката за времето на смъртта — завърши Сойър заедно с него. — А ми се струва, че всяка минута отклонение може да е фатална.

— Агент Сойър — обади се Ройс, — знаем в колко часа колата е влязла в гаража. След работно време могат да идват само служители със специални електронни карти. Системата ги регистрира. Използвана е картата на Голдман, в един и четирийсет и пет през нощта.

— Значи всичко е станало след това — каза Джаксън. — Все пак имаме някакъв ориентир.

Сойър не каза нищо. Продължи да оглежда мястото.

— Оръжие? — попита след малко.

Детектив Холман вдигна нагоре запечатан найлонов плик.

— Един от униформените го намери в отводнителен канал наблизо. Задържал се е на някакви боклуци, иначе нямаше да го намерим. — Подаде плика на Сойър и продължи: — „Смит и Уесън“, девет милиметра. Серийният номер не е заличен и лесно ще открием собственика. От пълнителя липсват три куршума. При първоначалния оглед с толкова са простреляни и жертвите. — Пистолетът беше изпръскан с кръв, което лесно можеше да се обясни със стрелба от съвсем близко разстояние. — По всяка вероятност това е оръжието — продължи Холман. — Убиецът е прибрал гилзите, но куршумите са заседнали в труповете, така че можем да го докажем категорично.