Тотален контрол

Още преди да вземе плика в ръка, Сойър забеляза, че е отчупено парче от дръжката. Джаксън също. Харди долови реакцията им.

— Видя ли нещо?

— По дяволите! — Сойър въздъхна. В момента не беше в състояние да каже нищо друго. Бръкна дълбоко в джобовете си и поклати глава. — Деветдесет и девет процента съм сигурен, че това е пистолетът на Сидни Арчър.

— Чий? — попитаха двамата детективи почти в един глас.

Сойър им каза коя е Сидни Арчър и каква е връзката й с юридическата фирма.

— Четох историята за нея и мъжа й във вестника — каза Ройс. — Това обяснява много неща.

— Какви неща? — попита Джаксън.

Ройс погледна бележника си.

— Електронната система на входа също регистрира кой влиза след работно време. Познай чия карта е използвана в един и двайсет и една.

— На Сидни Арчър — отвърна Сойър уморено.

— Точно така. Какво мило семейство. Ще я пипнем. Няма голяма преднина — каза Ройс уверено. — Вече взехме материал за изследване и вероятно ще докажем, че е била в колата.

— Няма да се изненадам, ако открием и отпечатъци от пръстите й — обади се Холман. — Особено както всичко е изпоцапано с кръв.

Сойър го изгледа.

— А мотив?

Ройс показа диктофона.

— Намерихме го у Брофи. Отпечатъците вече са свалени. Натисна копчето и пусна касетата. Сойър се намръщи.

— Това е гласът на Джейсън Арчър — каза Харди. — Познавам го добре. Ако и самият той беше тук…

— А това е гласът на Сидни Арчър — добави Джаксън и погледна към партньора си, който се облегна на една колона.

Сойър се опита да асимилира новата информация и да я включи по някакъв начин във вечно променящата се картина. Брофи беше записал разговора от сутринта, когато за първи път се бяха срещнали със Сидни. Ето защо кучият син беше толкова доволен. Това обясняваше и пътуването му до Ню Орлиънс, както и посещението му в стаята на Сидни. Сойър се намръщи. Нямаше намерение да казва на когото и да било, че Сидни е признала за телефонния разговор с мъжа си, само че сега тайната й беше разкрита. Беше излъгала агенти на ФБР. Дори и да потвърдеше, че Сидни му е казала за разговора, щеше да остане обвинението за подпомагане на укриващ се заподозрян. Присъдата за такова нещо не беше малка.

Ройс и Холман се отдалечиха, за да продължат разследването си, а Харди отиде при Сойър.

— Искаш ли да чуеш мнението ми?

Сойър кимна. Джаксън също се приближи.

— Предполагам, че знам някои неща, за които ти не знаеш. Първото е, че „Тайлър, Стоун“ уволнява Сидни Арчър.

— Е?

— Уведомителното писмо до нея беше намерено у Голдман. Арчър е дошла във фирмата по една или друга причина и се е срещнала с Голдман и Брофи. Може да е имало уговорка, а може и да е станало случайно. Вероятно Голдман й е показал писмото и след това са й пуснали записа. Доста солиден материал за шантаж.

— Съгласен съм, само че защо ще я шантажират?

— До самолетната катастрофа Сидни Арчър беше главен съветник по сделката със „Сайбърком“ и е имала достъп до поверителна информация. Онези от „Ар Ти Джи“ биха дали всичко, за да се доберат до нея. Може би са предложили на Арчър записа срещу нея. Или се съгласява, или отива в затвора. Фирмата и без това я изхвърля на улицата, би трябвало да й е все едно.

Сойър доби объркан вид.

— Мислех, че мъжът й вече е предал тази информация на „Ар Ти Джи“. Това беше на видеозаписа.

— Условията се променят, Лий. Знам със сигурност, че след изчезването на Джейсън Арчър офертата на „Трайтън“ е променена. Джейсън им е дал неактуална информация. Искали са най-новата. Това, което не е можел да им даде съпругът, е можела да даде съпругата.

— Струва ми се по-логично да са се споразумели. Защо тогава имаме три трупа? Това, че са застреляни с нейния пистолет, не означава, че тя е натиснала спусъка.

— Може и да не са се споразумели — продължи Харди. — Може да са получили информацията и да са решили да й видят сметката. И затова са се качили в колата. Паркър е въоръжен. Пистолетът му е в кобура, но с него не е стреляно. Може да са се борили. Тя е успяла да извади пистолета си и да застреля един от тях. После е трябвало да очисти и другите, за да няма свидетели.

Сойър поклати глава.

— Трима силни мъже срещу една жена? Не вярвам, че биха изпуснали ситуацията от контрол. Ако е била в лимузината, не смятам, че е могла да застреля и тримата и просто да избяга.

— Може и да не е стигнала далеч, Лий. Ако е била ранена…

Сойър огледа бетона около лимузината. Имаше няколко кървави петна, но само около нея. Все пак тази версия трябваше да се проучи.

— Добре, да кажем, че е успяла да убие и тримата. Защо е оставила записа?

Харди сви рамене.

— Диктофонът беше под трупа на Брофи. Той е тежък, близо сто килограма. За да го идентифицират, се наложи да го вдигнат двама яки полицаи. Тогава видяха диктофона. Може би не е успяла да го помръдне. Или пък не е знаела, че е там. Изглежда, е изпаднал от джоба му, когато се е свлякъл. Може да се е уплашила и да е побягнала, без да се замисля. Хвърля пистолета в канала и дим да я няма. Това се случва често.

— Възможно е, Лий — обади се Джаксън.

Сойър обаче се съмняваше. Приближи се до Ройс, който подписваше някакви документи.