Тотален контрол

— А с каква друга?

— Не знам, Лий. Досега не бях виждала такава парола.

Сойър не каза нищо.

— Това ли е всичко? — попита Лиз.

— Какво? А… да, Лиз, това е всичко. — Гласът му прозвуча доста потиснато.

— Съжалявам, че не можах да ти помогна.

— О, не, Лиз, помогна ми много. Даде ми богат материал за размисъл. Благодаря ти. — Изведнъж си спомни и извика: — Хей, дължа ти един обяд, какво ще кажеш?

— Добре, само че този път аз ще избера мястото.

— Не възразявам. Само гледай да не е много скъпо.

— Винаги си знаел как да забавляваш момичетата, Лий.

Сойър затвори и погледна отново паролата. Ако и половината от това, което бе чул за интелигентността на Джейсън Арчър, беше истина, тогава сложността на паролата не беше случайност. Вгледа се в цифрите още веднъж. Влудяваха го, но, от друга страна, му се струваха някак познати. Наля си още една чаша кафе, взе лист хартия и започна да драска по него — това му помагаше да мисли. Погледна датата, на която Джейсън беше изпратил електронното съобщение на жена си, и се сепна — 19/11/95. Надраска на листа 19/11/95. Усмихна се. Най-обикновени цифри. После се загледа в тях по-внимателно. Усмивката му изчезна. Записа ги по друг начин: 95/11/19 и най-накрая: 951119. Записа ги пак, сгреши, задраска написаното и повтори. Резултатът беше 599111.

Лицето му пребледня като листа, върху който драскаше. Наопаки. Прочете съобщението още веднъж. Наопаки? Защо? След като Арчър е бързал толкова, че да сгреши адреса и не е успял да завърши, защо бе отделил време, за да напише „всичко объркано“ и „наопаки“ при положение, че означаваха едно и също? Изведнъж разбра — не би ги написал, ако не означават две различни неща. Трябваше да вземе буквалните значения на думите. Погледна още веднъж цифрите, от които се състоеше паролата, и започна да пише бързо. След няколко грешки най-после свърши. Изпи последната глътка кафе и се вторачи в резултата: 12/19/90, 2/28/91, 9/26/92, 11/15/92 и 4/16/93. Арчър бе избрал тази парола не случайно. Всъщност в самата нея се съдържаше послание. Не беше нужно Сойър да гледа бележника си. Знаеше какво представляват тези числа. Пое дълбоко въздух.

Това бяха датите, на които Либерман бе променял лихвените проценти по свое усмотрение. Когато бе дал възможност на някого да спечели достатъчно пари, за да си купи държава.

Въпросът на Сойър най-накрая бе намерил отговор. Между Либерман и Джейсън имаше връзка. Но каква беше тя? Още нещо му мина през ум. Едуард Пейдж беше казал на Сидни, че не е бил на летището заради Джейсън Арчър. Другата възможност беше да е следял Либерман и случайно да е забелязал какво прави Арчър. А защо е трябвало да следи Либерман? Сойър се намръщи, бутна листчето с паролата настрана и погледът му спря върху видеокасетата, която беше на масата пред него. Размяната, която беше направил Джейсън Арчър. Замисли се. Ако Сидни казваше истината и Брофи наистина знаеше повече от Джейсън, тогава какво, по дяволите, бяха разменили в склада в Сиатъл? Това ли беше връзката с Артър Либерман? Реши да види записа отново.

Мушна касетата във видеомагнетофона, наля си още кафе и натисна бутона. Изгледа целия запис два пъти. После още веднъж, забавено. Намръщи се. Когато го бе гледал за първи път в офиса на Харди, пак нещо го бе накарало да се намръщи. Какво? Пренави касетата и пак я пусна. Джейсън и другият чакат. Куфарчето на Джейсън. На вратата се чука, влизат другите. Старият, двамата мъже, с тъмни очила. Страхотно! Вгледа се в двамата по-внимателно. Струваха му се някак познати, но… Поклати глава. Размяната. Джейсън, ужасно неспокоен. После ревът на самолета. Складът се намираше на трасето към летището, бяха го установили. Всички в стаята поглеждат към тавана. Сойър трепна и едва не разля кафето по ризата си. Само че този път не заради рева на самолета…

— По дяволите! — Стопира кадъра и се приближи на сантиметри до екрана. След миг грабна телефона.

— Лиз, имам нужда от магиите ти и този път, обещавам, ще бъде истинска вечеря.

Обясни й набързо какво иска.

След две минути беше в лабораторията. Лиз вече бе подготвила апаратурата и го очакваше с усмивка. Задъхан, Сойър й подаде касетата и тя я пусна. Екранът беше широк близо метър.

— Така, приготви се, Лиз — извика Сойър и се надигна на стола си. — Ето, сега!

Лиз стопира кадъра и натисна някакви бутони на пулта. Човешките фигури започнаха да се увеличават, докато изпълниха целия екран. Сойър бе впил поглед в едната от тях.

— Лиз, можеш ли да увеличиш този участък още повече? — Посочи с пръст. Лиз увеличи мястото.

Сойър поклати удивено глава. Лиз също беше изненадана.

— Беше прав, Лий. Какво означава това?

Сойър гледаше мъжа, който се бе представил на Джейсън като Антъни Да Паца. Всъщност интересуваше го само шията му, която се виждаше изцяло, защото онзи беше вдигнал глава нагоре, по посока на преминаващия над склада самолет. Там съвсем ясно се виждаше границата между истинската и фалшивата кожа.

— Не знам, Лиз. Питам се само, защо му е било нужно да променя физиономията си?

— В колежа и аз правех такива неща — отвърна Лиз.

— Какви неща?