Тотален контрол

— Костюми, маски, гримове… За театралните ни представления. Играла съм порочната лейди Макбет.

Сойър продължаваше да гледа втренчено екрана, а думата, която бе произнесла Лиз, прозвуча в главата му съвсем отчетливо: представление?

Върна се в залата. Там го очакваше Рей Джаксън, който размаха някакви нови документи.

— Получиха се по факса. От Чарлс Тийдман. С почерка на Пейдж. А това са писмата, които намерихме в апартамента на Либерман. Не съм експерт, но мисля, че почерците съвпадат.

Сойър ги огледа и кимна.

— Съгласен съм, Рей, но все пак трябва да ги дадем за експертиза, за да сме абсолютно сигурни.

— Естествено. — Джаксън стана, за да ги занесе, но Сойър го спря. — Рей, почакай. Искам да погледна тези писма още веднъж.

Джаксън му ги подаде.

Всъщност искаше да погледне само едно от тях. Бланката вдъхваше респект — Асоциация на завършилите Колумбийския университет. Тийдман не беше споменал, че Стивън Пейдж е завършил там. Ставаше ясно, че известно време се е занимавал активно с делата на асоциацията. Сойър бързо пресметна годините. Стивън Пейдж беше умрял на двайсет и осем, преди пет години. Днес щеше да бъде на трийсет и три или трийсет и четири, в зависимост от рождената му дата. Вероятно беше завършил през 1984 година. Трябваше да провери нещо.

— Добре, Рей, можеш да тръгваш. Аз ще проведа няколко разговора по телефона.

След като Джаксън излезе с писмата, Сойър откри номера на информационния отдел на Колумбийския университет и набра. Свързаха го с когото трябва. След две минути му казаха, че Стивън Пейдж наистина е завършил Колумбийския университет през 1984 година с пълно отличие. Преди да зададе следващия си въпрос, Сойър погледна ръцете си. Пръстите му трепереха. Направи всичко възможно, за да го зададе, без да издава вълнението си. След малко отговориха утвърдително — човекът, от когото се интересуваше, също беше завършил Колумбийския университет през 1984 година, втори по успех. Впечатляващо, увериха го, за университет като Колумбийския. Той имаше още един въпрос, отговориха му, че ще го свържат с отдела по настаняване на студентите. Изчака. Нервите му бяха пред скъсване. Зададе въпроса си на човека от отдела и след минута получи отговор. Благодари и затвори телефона. Ветеранът от ФБР скочи на крака и изрева:

— Уцелих! Този път десятката!

Куентин Роу също беше завършил Колумбийския университет през 1984 година и още по-съществено — беше живял в една стая със Стивън през последните две години от следването си.

Когато след още две минути Сойър осъзна защо двамата мъже с тъмни очила от видеозаписа му се струват познати, радостта му се изпари и бе заменена с изумление. Просто нямаше начин! Само че… да, беше логично. Особено ако си дадеш сметка за какво всъщност става дума. Представление. Фалшификат. Вдигна телефона. Трябваше да открие Сидни Арчър колкото е възможно по-бързо и знаеше откъде да започне издирването._ Света Дево, Исусе Христе, това разследване току-що направи завой на сто и осемдесет градуса!_

55.

Мисис Патерсън и Ейми потеглиха с кола под наем към Бостън, където щяха да прекарат няколко дни. Макар да положи всички усилия, Сидни не успя да убеди баща си, че е по-добре да тръгне с тях. Цяла нощ той чисти пушката си, ремингтън 12-и калибър, стиснал челюсти и вперил поглед напред, а Сидни сновеше пред него и се опитваше да го придума.

— Татко, наистина си невъзможен — каза му тя, докато двамата пътуваха към Бел Харбър с кадилака. Бяха оставили роувъра в сервиз. Все пак Сидни изпитваше известно облекчение. В момента никак не й се искаше да е сама.

Баща й упорито гледаше през прозореца. Тези, които преследваха дъщеря му, трябваше да се справят с него, преди да се доберат до нея. На призраците и чудовищата нямаше да им е никак лесно.

Белият микробус беше на половин миля зад тях, но въпреки това следваше безпогрешно движението на кадилака. Единият от осемте мъже, които се возеха в него, не беше в добро настроение.

— Най-напред остави Джейсън Арчър да изпрати съобщението до жена си, а сега изпусна и нея. Не мога да повярвам! — Ричард Лукас поклати глава и изгледа ядосано Кенет Скейлс, който седеше до него. Ръката му беше превързана, а по лицето имаше лепенки.

— По-добре повярвай. — Каза го през зъби и гласът му прозвуча толкова заплашително, че дори Лукас премигна и реши да смени тактиката.

— Добре — рече той и се облегна. — Няма смисъл да говорим за миналото. — Джеф Фишер, компютърният гений на „Тайлър, Стоун“, беше запазил копие от дискетата на Сидни Арчър в компютъра си. Успяхме да установим, че е осъществил връзка с компютъра си, докато е бил в бара. Вероятно е копирал съдържанието на дискета. Размени няколко думи със сервитьорката. Тя му даде плик за обикновена поща, адресиран до бащата на Сидни Арчър в Бел Харбър, Мейн. Сега пратката пътува по пощата и е много важно да се доберем до нея. Ясно ли е?