Тотален контрол

Мъжът отдясно на Гембъл се раздвижи. Докато траеше срещата, вниманието му бе насочено към компютъра на масата пред него. Куентин Роу беше младият президент на „Трайтън Глоубъл“, подчинен единствено на Гембъл. Докато всички останали мъже бяха оковани в стилни костюми, той беше с памучни панталони цвят каки, протрити ниски обувки, синя дънкова риза и кафява жилетка. Лявото му ухо беше пробито от две диамантени обеци. Видът му бе по-подходящ за обложка на някой поп-албум, а не за заседание на борд.

— Нейтън, „Сайбърком“ наистина е ценна — каза Роу. — Без тях до две години сме вън от бизнеса. Технологията на „Сайбърком“ ще позволи пълна промяна в начина, по който се обработва информацията по Интернет. За бизнеса с авангардни технологии това е нещо като Мойсей, който слиза от планината с Божиите заповеди. Няма заместители. — Роу говореше малко уморено, но твърдо. Не гледаше към Гембъл.

Гембъл запали пура и небрежно подпря скъпата си запалка на малката месингова табела, уведомяваща, че пушенето е забранено.

— Ето това е проблемът с тези технологични боклуци… Днес си император, утре си кравешко лайно. Изобщо не трябваше да се захващам с този скапан бизнес.

— Добре, ако те интересуват единствено парите, имай предвид, че „Трайтън“ е водеща технологична компания в света, която генерира повече от два милиарда печалба на тримесечие — изстреля Роу от упор.

— А утре ще е кравешко лайно. — Гембъл изгледа Роу косо, с пълен с отвращение поглед и издуха дима.

Сидни Арчър се прокашля.

— Не и ако станеш собственик на „Сайбърком“, Нейтън. — Гембъл се обърна към нея и я изгледа. — В такъв случай ще си на върха и следващото десетилетие, а печалбите ти могат да се утроят за пет години.

— Наистина ли? — Гембъл не изглеждаше убеден.

— Права е — добави Роу. — Трябва да разбереш, че никой досега не е създавал софтуер и съответната комуникационна периферия, които да позволяват на потребителя да се възползва изцяло от възможностите, които предлага Интернет. Сега засега всички тъпчат на едно място и се чудят как да постигнат това. „Сайбърком“ успя. Ето защо наддаването беше толкова ожесточено. Истинска война. Сега ние имаме възможност да сложим край на тази война и трябва да го направим, ако не искаме да сме сред победените.

— Не искам да ровят в архивите ми. Точка по въпроса. Ние сме частна компания, чиито акции не се продават свободно на борсата. Аз съм най-големият акционер, а парите са си пари. — Гембъл се вторачи в пространството между Сидни и Роу.

— Те ще бъдат твои партньори, Нейтън — каза Сидни. — Няма просто да приберат парите и да си отидат както при другите подобни сделки. Акциите на „Трайтън“ наистина не се търгуват свободно, така че те не могат да отидат в Комисията по ценните книжа и да вземат оттам информацията, която им е нужна. Това, което искат, е напълно резонно. От другите кандидати искаха същото.

— Показа ли им последното ми финансово предложение?

— Да.

— И?

— Бяха впечатлени, както се очакваше, и повториха изискването си да се запознаят с финансовото и оперативното състояние на компанията. Ако се съгласим, ако подсладим малко цената и предложим още по-добри условия при финализиране на сделката, мисля, че ще успеем.

Лицето на Гембъл почервеня и той скочи на крака.

— Никоя компания не може да кацне и на малкия ми пръст, а тези нещастници от „Сайбърком“ искат да ме проверяват!?

Роу въздъхна дълбоко.

— Нейтън, това е формално. Те няма да имат никакви проблеми с „Трайтън“ и двамата с теб го знаем много добре. Просто трябва да им дадем информацията. Имаме я. „Трайтън“ е в по-добро състояние отвсякога. — Беше видимо ядосан. — Джейсън Арчър приключи с реорганизацията и се справи чудесно. Цял склад, пълен с хартия! Още не мога да повярвам! — Погледна Гембъл с презрение.

— Ще ти напомня, в случай че си забравил, Роу, че бях твърде зает с правенето на пари, за да се занимавам с някакъв си склад с хартия. Единствената хартия, която ме интересува, е зелена на цвят.

Роу не му обърна внимание.

— Благодарение на това, което свърши Арчър, ще можем да представим информацията много бързо.

Гембъл го изгледа кръвнишки.

— Така ли? — След това се намръщи на Сидни. — Ще ми обясни ли някой защо в такъв случай Арчър не присъства на тази среща?

Сидни пребледня и за първи път умът й отказа.

— Ами…

Намеси се Роу.

— Джейсън си взе няколко дни отпуск.

Гембъл разтри слепоочията си.

— Добре, обадете му се по телефона и вижте какво е положението. Може би ще трябва да дадем на „Сайбърком“ някаква информация, но не желая да им показвам неща, които не трябва да виждат. Ами ако сделката се провали? Тогава какво? — Огледа гневно масата.

Сидни заговори спокойно:

— Нейтън, екип от адвокати ще прегледа внимателно всеки документ, преди да го предостави на „Сайбърком“.

— Добре, добре. Питам има ли човек, който познава документацията по-добре от мъжа й? — Гембъл се обърна към Роу в очакване на отговор.

Роу сви рамене.

— За момента няма.

— Тогава му се обадете по телефона.

— Нейтън…

Гембъл го прекъсна.