Тотален контрол

— Предполагам, че скоро ще разберем. Обзалагам се, че когато стигна в Ню Йорк, вече ще го дават по телевизията. За всеки случай се обадих на жена си, за да й кажа, че съм добре. Разбира се, тя още нищо не знаеше, но все пак не исках да започне да се притеснява, ако види по телевизията или нещо такова.

Сидни погледна ярко червената му вратовръзка. Изведнъж й заприлича на огромна кървава рана на гърлото му. Вероятността? Не беше възможно да е пострадал. Тя поклати глава и се загледа право напред. И осъзна как бързо да ликвидира безпокойството си. Сидни извади кредитната си карта, мушна я в процепа на устройството, монтирано на облегалката пред нея, и взе слушалката на телефона. Веднага набра номера на сателитния пейджър на Джейсън. Не знаеше номера на клетъчния му телефон, а и при всички случаи той обикновено го изключваше по време на полет. Вече му бяха правили два пъти забележка да не го използва в самолет. Сидни се помоли да е взел пейджъра със себе си. Погледна часовника си. По това време самолетът му трябваше да е някъде над Средния запад, но тъй като съобщенията минаваха през сателит, пейджърът му би ги уловил без проблем. Проблемът беше, че не би могъл да й се обади по телефона на самолета. Боинг 737 все още не бе оборудван с техника, позволяваща това. Реши да остави номера в кабинета си. Щеше да изчака десет минути и да позвъни на секретарката си.

Минаха десетте минути и тя набра номера. Секретарката й се обади при второто позвъняване. Не, съпругът й не се бе обаждал. Сидни настоя да провери и телефонния секретар. И там нямаше нищо. Секретарката не бе чула нищо за самолетна катастрофа. Сидни започна да се пита дали Джордж Биърд не е разбрал погрешно разговора на пилотите. В състоянието си вероятно си въобразяваше всевъзможни трагедии, но все пак трябваше да е сигурна. Трескаво затърси в паметта си името на авиокомпанията, с която летеше мъжът й. Позвъни на „Информация“ и поиска номера на „Юнайтед Еърлайнз“. Най-накрая се добра до човешко същество и й обясниха, че авиокомпанията наистина имала ранен сутрешен полет до Лос Анджелис от Дълес, но нямало никакви съобщения за катастрофа. Стори й се, че жената отсреща не желае да разговаря по въпроса, и това придаде нова сила на опасенията й. После се обади на „Американ“ и най-накрая на „Уестърн Еърлайнз“. И в двата случая не успя да се свърже. Телефонните линии, изглежда, бяха задръстени от обаждания. Опита пак, но резултатът не беше по-различен. Постепенно тялото й се скова. Джордж Биърд отново докосна ръката й.

— Сидни? Мадам… всичко ли е наред?

Тя не отговори и продължи да гледа втренчено напред.

6.

Джейсън Арчър погледна дисплея на пейджъра си и номера, изписан на него. Разтри брадичката си, после свали очилата и ги избърса със салфетката, която му бяха сервирали с обяда. Беше прекия служебен телефон на жена му. Както и самолетът на жена му, DC 10, на който летеше той, също беше оборудван с телефони за пътниците. Протегна ръка, за да вземе слушалката, но я отдръпна. Знаеше, че жена му днес е в нюйоркския офис на фирмата, и му се стори странно, че иска от него да позвъни в кабинета й във Вашингтон. Мисълта, че нещо може да се случило с Ейми, го ужаси за миг. Отново погледна пейджъра. Повикването беше направено в девет и половина източно време. Поклати глава. По това време жена му трябваше да е в самолета, по средата между Вашингтон и Ню Йорк. Нямаше как да се обажда заради Ейми. Тя трябваше да е в детската градина доста преди осем. Да не би да му се обаждаше, за да му се извини, задето бе затворила телефона? Това, заключи той, не бе възможно. Случилото се сутринта не би могло да бъде квалифицирано дори като дребно скарване. Не можеше да си обясни. Защо, по дяволите, ще му се обажда от самолета и ще остави служебния си номер във Вашингтон?

Изведнъж пребледня. Оставаше възможността да не се е обадила жена му. Предвид особените обстоятелства реши, че е по-вероятно да не е била тя. Огледа се инстинктивно. На екрана отпред се въртеше някакъв филм.

Стюардесите прибираха остатъците от храната и предлагаха възглавници и одеяла. Ръката на Джейсън се сви импулсивно около дръжката на коженото куфарче. Хвърли поглед към металната кутия с компютъра, мушната под предната седалка. Може би бяха отменили пътуването й? Но Гембъл вече беше в Ню Йорк, а никой не би се осмелил да не се яви на среща с него. Освен това сделката със „Сайбърком“ бе в критична фаза.