Тотален контрол

Мокрите им лица се докоснаха, сълзите им се сляха. След малко Сидни се надигна, прегърна дъщеря си и я залюля върху мекото легло. На устните на детето имаше каша. Сидни се наруга мислено за слабостта, за това, че е разплакала дъщеря си. Никога досега не бе преживявала такъв кошмар.

Най-накрая Сидни се успокои и за кой ли път избърса очите си. Останаха сухи. Занесе Ейми в банята, изми лицето й и я целуна.

— Всичко е наред, скъпа. Мама е добре. Няма повече да плаче.

Когато точно в девет родителите й дойдоха, нещата на Ейми бяха събрани и тя беше готова за път. Отправиха се към колата. Бащата на Сидни взе чантата на внучката си. Майка й тръгна след него с Ейми.

Бил Патерсън прегърна дъщеря си със силната си ръка. Хлътналите очи и увисналите рамене показваха колко потресен е от трагедията.

— Боже, скъпа, още не мога да повярвам. Говорих с Джейсън само преди два дни. Канехме се да отидем на риболов в Минесота. Само двамата.

— Знам, татко. Той ми каза. Чакаше го с нетърпение.

Баща й отиде да сложи чантата на Ейми в багажника, а Сидни настани дъщеря си в бебешкото столче, закопча я с каишките, връчи й Мечо Пух, прегърна я и я целуна.

— Ще се видим скоро, кукличке. Мама обещава.

Сидни затвори вратата. Майка й я улови за ръката.

— Сидни, моля те, ела с нас. Сега не бива да оставаш сама. Моля те!

— Искам да остана малко сама, мамо — отвърна Сидни. — Трябва да премисля. Няма да е за дълго. Ще дойда след ден-два.

Майка й я погледна изпитателно и я прегърна. Трепереше. Когато седна в колата, очите й бяха плувнали в сълзи.

Сидни проследи с поглед отдалечаващата се кола, загледана към задната седалка, където беше дъщеря й, стиснала любимото си мече и мушнала решително палец в уста. След секунда колата се изгуби от очите й.

С бавна и несигурна походка, като на възрастна жена, Сидни тръгна към къщата. Изведнъж й хрумна нещо и забърза.

Набра номера за информация в Лос Анджелис и после позвъни на „Алегра Порт Текнолоджи“. Зачуди се защо не са й се обадили, след като Джейсън не се е явил при тях. На телефонния секретар не беше записано тяхно обаждане.

След като разговаря с трима различни служители на компанията, тя затвори телефона и се втренчи в стената на кухнята. На Джейсън не бяха предлагали вицепрезидентски пост в „Алегра Порт“. Дори не бяха чували името му. Сидни се свлече на пода, придърпа колене към гърдите си и се разплака неудържимо. Всичките й по-раншни подозрения я връхлетяха отново, заплашвайки да прекъснат и последната й връзка с реалността. Успя да се надигне и да мушне глава под чешмата. Студената вода сякаш я съживи. Отиде до масата и покри лицето си с ръце. Джейсън я бе излъгал. Това беше неопровержим факт. Джейсън бе мъртъв. Това също не подлежеше на съмнение. Явно никога нямаше да научи истината. С тази мисъл най-накрая Сидни престана да плаче и погледна през прозореца към задния двор. С Джейсън бяха засадили цветя, храсти и дръвчета. Бяха работили заедно в името на общата цел — в това се състоеше по-голямата част от съвместния им живот. И въпреки цялата несигурност, която изпитваше в момента, истината за нея си оставаше свята. Джейсън я обичаше, обичаше и Ейми. Каквото и да го бе принудило да я излъже и да се качи на обречения самолет, тя щеше да го открие. Мъжът, когото познаваше твърде добре, не бе способен на подлост. Бяха й го отнели нелепо и безсмислено, тя смяташе, че му дължи поне това — да разбере какво го е накарало да се качи на онзи самолет. Веднага щом се съвземеше от шока, щеше да вложи цялата си енергия, за да открие истината.

12.

Самолетният хангар на провинциалното летище беше малък. По стените висяха електрически инструменти, на пода бяха струпани сандъци. Множеството лампи по тавана правеха помещението светло като ден. Ламаринените стени подрънкваха от вятъра навън. Леденият дъжд се усилваше и капките тракаха по покрива като сачми. Вътрешността на хангара миришеше на петролни продукти.

На пода, недалеч от входа, лежеше огромен метален предмет — изкривеното, смачкано парче от крилото на самолета, неуспял да завърши полет 3223. Двигателят беше цял и не се бе откъснал от крилото. Парчето беше паднало в горист район, върху трийсетметров стогодишен дъб, който се бе разцепил от удара. Като по чудо реактивното гориво не се бе възпламенило. Вероятно по-голямата част от него бе изтекла при пробиването на резервоара и прекъсването на съединителните маркучи. Отломките бяха вдигнати с хеликоптер и донесени в този хангар, за да бъдат изследвани.

Около смачканото крило се бяха събрали няколко души. В неотопления хангар дъхът им образуваше облачета пара. Бяха с дебели якета. Оглеждаха разкъсания ръб на метала с мощни фенерчета. Кожухът на двигателя беше леко смачкан. Задкрилката се бе откъснала, но я бяха открили недалеч. Първоначалният оглед бе показал, че предните лопатки са деформирани, което говореше за силни смущения във въздушния поток. Не бе трудно да се види каква е причината за тези „смущения“. В двигателя бяха проникнали множество метални парчета, които го бяха извадили от строя още във въздуха.