Тотален контрол

Единия път, когато му донесоха храна, Джейсън забеляза, че компютърът и клетъчният му телефон са върху масичка до самата врата. Иначе помещението оттатък не се отличаваше по нищо от това, в което беше той. Бяха му взели сребристото куфарче. Сега беше повече от сигурен, че е било празно. Бе започнал да разбира какво се е случило. Какъв наивник! Замисли се за жена си и детето си. Как му се искаше да е при тях! Представи си какво преживява Сидни в момента. Съжаляваше, че не й каза истината. Сега тя щеше да е в състояние да му помогне. Въздъхна. Но ако й беше казал, щеше да я изложи на опасност. Това никога не би допуснал, дори и ако се наложеше да не я види повече. Очите му се навлажниха и той ги избърса. Стана и се съсредоточи.

Все още беше жив, макар че навъсените физиономии на пазачите му не вещаеха нищо добро. Така или иначе, въпреки цялото си очевидно старание бяха допуснали грешка. Джейсън свали очилата си, остави ги на бетонния под и ги счупи с пета. Взе парче стъкло в ръката си, после отиде до вратата и заблъска с юмрук по нея.

— Ей, дайте ми нещо за пиене!

— Мълчи. — Гласът прозвуча ядосано. Не беше Да Паца, вероятно беше другият.

— Слушай, по дяволите, трябва да си взема лекарството и ми трябва вода.

— Опитай се да го преглътнеш със слюнка. — Същият глас. Джейсън го чу да се смее.

— Хапчетата се много големи! — извика Джейсън с цяло гърло, като се надяваше да го чуе и някой друг.

— Лоша работа.

Джейсън чу как онзи прелиства списание.

— Чудесно. Няма да ги взема и ще пукна. Лекарството е за високо кръвно, а моето в момента е стигнало до небето.

Чу влачене на подметки по пода, подрънкване на ключове.

— Отдръпни се от вратата.

Джейсън се отдръпна съвсем малко. Вратата се отвори. Мъжът държеше ключовете в едната си ръка, в другата стискаше пистолет.

— Къде е хапчето? — попита той и присви очи.

— В ръката ми.

— Покажи ми го.

Джейсън тръсна отвратено глава.

— Не мога да повярвам!

Пристъпи напред и протегна напред едната си ръка. Мъжът погледна дланта му. Джейсън вдигна крак и изби оръжието.

— По дяволите! — изруга онзи и се спусна към Джейсън, но той го посрещна с идеален удар. Стъклото сряза бузата му. Мъжът изрева от болка и се олюля. От раната бликна кръв.

Беше едър, но мускулите му отдавна бяха започнали да се превръщат в тлъстина. Джейсън се нахвърли върху него с порой от удари и го притисна до стената. Сборичкаха се, но възрастният мъж бе видимо по-слаб и Джейсън успя да блъсне главата му в стената. След още няколко удара и един саблен удар в бъбреците пазачът му се свлече на пода в безсъзнание.

Джейсън грабна пистолета и излезе през отворената врата. Със свободната си ръка грабна компютъра и телефона. Спря за миг, колкото да се ориентира, и видя още една врата. Ослуша се за миг и излезе през нея.

Изчака колкото очите му да свикнат с тъмнината и изруга. Беше в същото хале или някое като него. Вероятно бяха обикаляли в кръг. Спусна се предпазливо по стъпалата и слезе долу. Лимузината не се виждаше никъде. Изведнъж чу някакъв шум откъм посоката, от която беше дошъл. Изтича до голямата врата на изхода и трескаво затърси механизма, който я отваряше. Разнесе се шум от бягащи крака и той рязко се обърна. Изтича в отсрещния край на склада. Скри се зад струпаните в ъгъла двесталитрови варели, остави внимателно пистолета на пода и отвори капака на компютъра — скъп модел с вграден модем.

Включи захранването и с помощта на специалния къс кабел свърза модема на компютъра с клетъчния си телефон. Докато машината стартира, по челото му избиха капчици пот. Активира нужната програма и написа съобщението. Нямаше нужда от осветление — пръстите му познаваха клавиатурата много добре. Написа електронния адрес на получателя. Искаше да изпрати съобщението в собствената си електронна пощенска кутия в мрежата на Америка Онлайн. За жалост, тъй като никога не му се бе налагало да изпраща съобщения на самия себе си, адресът не беше записан в компютъра. Помнеше го, но докато го набра, минаха няколко скъпоценни секунди. Докато ръцете му все още бяха над клавиатурата, над главата му блесна лъч от фенерче и една силна ръка притисна гърлото му.

Успя да натисне клавиша за изпращане на съобщението. То изчезна от екрана. За част от секундата. Някой грабна компютъра и го дръпна, телефонът увисна във въздуха. Джейсън видя дебели пръсти, които се опитваха да спрат съобщението.

Джейсън се извъртя рязко и нанесе жесток удар в челюстта на нападателя, чиито ръце се отпуснаха. Джейсън му измъкна компютъра, ритна го в корема с все сила и побегна. Онзи се строполи на пода по очи. За нещастие пистолетът също остана там.