Читаем Тотален контрол полностью

Хукна към далечния ъгъл на халето, но сега стъпките се чуваха от всички посоки. Стана му ясно, че няма да успее да се измъкне. Можеше обаче да направи още нещо. Скри се под някаква метална стълба и пръстите му отново забарабаниха по клавишите. Някой изкрещя съвсем наблизо. Джейсън вдигна рязко глава. Пръстите му, толкова прецизни друг път, сега му изневериха, защото показалецът на дясната ръка сгреши един от символите на електронния адрес. Започна да пише съобщението. Потта се стичаше по лицето му, замъгляваше погледа. Дишаше учестено, вратът го болеше от стискането преди малко. Беше съвсем тъмно. Отдели очи от малките електронни символи на екрана и се огледа. Виковете и стъпките приближаваха все повече.

Не си даваше сметка, че мекият отблясък на компютърния екран е като лазерно шоу в тъмното хале. Стъпките, на не повече от десетина метра, го накараха да съкрати съобщението. Натисна клавиша за изпращане и зачака сигнала за потвърждение. След това изтри съобщението и адреса на получателя. Не го погледна. Плъзна компютъра и телефона по пода към стената. Не му остана време за нищо друго — осветиха го няколко фенерчета. Джейсън се изправи бавно. Дишаше тежко, но в погледа му се четеше дързост.

Минути по-късно лимузината излезе от халето. Джейсън се бе отпуснал на задната седалка. По лицето имаше синини и наранявания. Дишаше неравномерно. Кенет Скейлс беше отворил компютъра върху коленете си и ругаеше тихо, защото нямаше начин да поправи стореното преди малко. Извън себе си от яд, той изтръгна клетъчния телефон и го заблъска във вратата на колата, докато не го направи на парчета. Извади своя осигурен против подслушване телефон от вътрешния джоб на сакото си и набра номер. Говореше бавно. Арчър се е свързал с някого, изпратил е съобщение. Има няколко възможни получатели, те трябва да бъдат проверени и съответно неутрализирани. Само че потенциалният проблем може да почака. В момента трябва да се занимае с нещо друго. Скейлс прекъсна линията и се обърна към Джейсън. Джейсън вдигна глава — цевта на пистолета почти опираше челото му.

— На кого, Джейсън? На кого изпрати съобщението?

Джейсън овладя дишането си, защото гръдният кош го болеше при най-малкото движение.

— Няма да разбереш. Няма начин, приятел.

Скейлс притисна цевта към главата му.

— Хайде, натисни спусъка, задник такъв! — изкрещя Джейсън.

Показалецът на Скейлс започна да се свива, но изведнъж спря. Скейлс блъсна грубо Джейсън назад на седалката.

— Рано е още, Джейсън. Не ти ли казах? Трябва да направиш още един фокус.

Джейсън го изгледа безпомощно, а Скейлс се ухили злокобно.

Специален агент Реймънд Джаксън огледа мястото бързо, като професионалист, влезе в стаята и затвори вратата. Поклати глава изненадано. Бяха му описали Артър Либерман като много богат човек, чиято кариера бе продължила няколко десетилетия. Тази дупка обаче не отговаряше на описанието. Погледна часовника си. Екипът от криминалисти щеше да дойде всеки момент, за да претърси апартамента щателно. Въпреки че изглеждаше малко вероятно Либерман да е познавал лично този, който бе свалил самолета му от спокойното небе над Вирджиния, при подобно разследване беше задължително да се проверят всички възможности.

Джаксън влезе в кухничката и веднага установи, че Либерман не се е хранил и не е приготвял храна в нея. В шкафовете нямаше чинии и тенджери. Единственият обитател на хладилника беше електрическата крушка. Старата печка не бе използвана наскоро. Джаксън огледа всекидневната и влезе в малката баня. Внимателно, с ръкавица, отвори вратичката на шкафчето за тоалетни принадлежности — нормалните вещи, нищо необикновено. Тъкмо щеше да затвори, когато забеляза шишенце, мушнато между дезодоранта и пастата за зъби. На етикетчето бяха записани дозировката, името на лекарството и лекарят, който го е предписал. Джаксън нямаше представа какво е то. Имаше три деца и знаеше почти всичко поне за десетина лекарства, отпускани с рецепта и без рецепта, за множество заболявания. Записа си името и затвори шкафчето.

Спалнята на Либерман беше малка, леглото не беше по-голямо от корабна койка. До стената край прозореца имаше малко бюро. Джаксън насочи вниманието си към него.

На няколко снимки отгоре се виждаха двама мъже и една жена — бяха около двайсетте, с няколко години разлика. Джаксън заключи, че са децата на Либерман.

Имаше три чекмеджета, едното от които беше заключено. Отвори го само след секунди. Откри сноп написани на ръка писма, хванати с ластик. Почеркът беше равен и четлив, съдържанието явно бе романтично. Единственото странно нещо бе фактът, че не бяха подписани. Джаксън се замисли над това за момент, после върна писмата в чекмеджето. След още няколко минути на вратата се почука. Екипът пристигна.

<p>14.</p>
Перейти на страницу:

Похожие книги

Отверженные
Отверженные

Великий французский писатель Виктор Гюго — один из самых ярких представителей прогрессивно-романтической литературы XIX века. Вот уже более ста лет во всем мире зачитываются его блестящими романами, со сцен театров не сходят его драмы. В данном томе представлен один из лучших романов Гюго — «Отверженные». Это громадная эпопея, представляющая целую энциклопедию французской жизни начала XIX века. Сюжет романа чрезвычайно увлекателен, судьбы его героев удивительно связаны между собой неожиданными и таинственными узами. Его основная идея — это путь от зла к добру, моральное совершенствование как средство преобразования жизни.Перевод под редакцией Анатолия Корнелиевича Виноградова (1931).

Виктор Гюго , Вячеслав Александрович Егоров , Джордж Оливер Смит , Лаванда Риз , Марина Колесова , Оксана Сергеевна Головина

Проза / Классическая проза / Классическая проза ХIX века / Историческая литература / Образование и наука