Тотален контрол

— Има явни следи от взрив. В началото си помислих, че е било някакво самоделно взривно устройство. Пластичен експлозив или нещо подобно. Семтекс например. С часовников механизъм или висотомер. Когато самолетът достигне определена височина, бомбата гръмва. След като се наруши целостта на обшивката, нитовете започват да се късат един след друг. Ламарината би се отпрала както отваряш ципа на панталоните си. В такъв случай тежестта на двигателя със сигурност би откъснала крилото. — Замълча и се вгледа във вътрешността на крилото. — Но не мисля, че е използвано обикновено взривно устройство, което е най-странното.

— Защо? — попита Сойър.

Каплан посочи повърхността на резервоара недалеч от гърловината за зареждане и освети мястото.

— Погледни. — Виждаше се голяма дупка. Повърхността на метала около нея беше разядена и издута на мехури.

— И аз я забелязах преди малко — каза Сойър.

— Подобна дупка не може да се образува сама. Механиците щяха да я забележат при рутинната проверка преди излитане.

Сойър си сложи ръкавиците и докосна мястото.

— Може би е станало след взрива?

— Тогава нямаше само това място да изглежда така. Струва ми се, че стената на резервоара е намазана с нещо. — Каплан замълча и нервно потри ръце. — Мисля, че то е разяло дупката.

— Някаква киселина?

Каплан кимна.

— Обзалагам се, че е това, Лий. Резервоарът е от специална алуминиева сплав, която лесно се разяжда от някои киселини.

— Добре, киселина. При всички случаи обаче е била бавнодействаща, защото самолетът е имал време да се издигне на голяма височина, така ли е?

— Така е — съгласи се Каплан веднага. — От данните на контролната кула знаем, че самолетът е достигнал нормалната височина на полета няколко минути преди експлозията.

— Резервоарът се е пробил във въздуха — продължи мислите му Сойър, — реактивното гориво е започнало да се излива. То е лесно запалимо, взривоопасно. Какво го е запалило? Ако двигателят не е горял, възможно ли е топлината, която отделя, да го възпламени?

— Няма начин. На тази височина е по-студено, отколкото в Аляска. Да не говорим, че вятърът горе би изтласкал горивото назад, а не към двигателя. Не, ако аз исках да сваля самолет по този начин, нямаше да разчитам на топлината от двигателя, а на някакъв детонатор.

Сойър се замисли.

— А ако е имало изтичане на гориво, то нямаше ли да се задържи в крилото?

— На някои места, да. Точно тук обаче не.

— Добре, ако е станало както казваш, а в момента съм склонен да мисля, че си прав, ще трябва да се насочим към хората, които са имали достъп до самолета през последните двайсет и четири часа преди полета. Ще трябва да пипаме деликатно. Струва ми се, че ще се окаже вътрешен човек, и не искам да го подплашим. Ще проверим всички, до последния кучи син.

Каплан и Сойър тръгнаха към колите си. Каплан погледна агента на ФБР.

— Лий, не прие ли хипотезата ми за саботаж прекалено лесно?

Сойър знаеше и друг факт, който правеше тази хипотеза още по-вероятна.

— Ще трябва да я докажем — отвърна той, без да погледне събеседника си. — Да, мисля, че си прав. Бях сигурен още когато намериха крилото.

— А защо им е било да го правят? Терористите обикновено се занимават с международните полети, а този е вътрешен. Просто не разбирам.

Каплан се канеше да се качи в колата си, когато Сойър се приближи до него и каза съвсем тихо:

— Става съвсем разбираемо, ако са искали да премахнат някой, който е бил на борда, по начин, който впечатлява.

Каплан се втренчи в него.

— Да свалиш цял самолет, за да пречукаш един човек? Кой, по дяволите, е бил на борда?

— Името Артър Либерман говори ли ти нещо? — попита агентът на ФБР тихо.

Каплан се замисли, но без резултат.

— Звучи ми познато, но не мога да си спомня нищо конкретно.

— Е, ако беше банкер от инвестиционна банка или конгресмен от Общата икономическа комисия, щеше да си спомниш. Всъщност това е най-силният човек в Америка, ако не и в целия свят.

— Кой, по дяволите, е той?

— Артър Либерман. Беше председател на борда на Федералния резерв. Сега е жертва на престъпление, отнело живота на още сто и осемдесет души. Моето предположение е, че са искали да очистят само него.

13.

Джейсън Арчър нямаше представа къде се намира. Струваше му се, че лимузината е обикаляла наоколо часове наред, но не можеше да е сигурен, а Да Паца, или който в действителност беше този човек, му бе завързал очите. Стаичката, в която се намираше сега, беше малка и съвсем гола. В единия ъгъл се стичаше вода, миришеше на мухъл. Седеше на скърцащ стол, точно срещу вратата. Нямаше прозорци. Единствената светлина идваше от гола електрическа крушка на тавана. От другата страна на вратата имаше човек — чуваше го. Бяха взели часовника му, така че нямаше никаква представа за времето. Носеха му храна през различни интервали, ето защо беше още по-трудно да прецени колко време минава.