Тотален контрол

— Като стана дума за бъдещето, какво ще кажеш да поработим по въпроса за още едно бебе?

— Аз съм напълно готов. Ако и следващото е като Ейми, ще бъде като песен.

Сидни притисна бедрото си към неговото. Беше доволна, че Джейсън не възразява семейството им да се увеличи. Ако имаше друга жена…

— Не говори за нещата, които не са ти ясни, господин Мъжка половина на това малко уравнение.

Тя го сбута.

— Извини ме, Сид. Беше типично изказване на безмозъчен мъж. Няма да се повтори, обещавам.

Сидни се отпусна назад и се загледа в тавана, като нежно масажираше рамото му. Преди три години не би могло да става и дума да остави професията си. Сега дори намаленото работно време й се струваше прекалено дълго откъсване от живота с Ейми и Джейсън. Копнееше за свободата да бъде с детето си. Все още не можеха да си я позволят само със заплатата на Джейсън въпреки сериозните ограничения, които си бяха наложили. Ако обаче Джейсън се издигнеше в „Трайтън“?

Сидни не желаеше да зависи финансово от никой друг. Погледна Джейсън. Ако трябваше да обвърже с някого икономическото си оцеляване, нима би могло да има по-добър кандидат от мъжа, когото обичаше още от момента, в който го бе зърнала? Продължи да го гледа, а в очите й се появи влага. Тя седна в леглото и се облегна на него.

— Е, докато си в Лос Анджелис, поне ще можеш да видиш някои от старите си приятели. Но не и любовниците, нали? — Разроши косата му. — Освен това не можеш да ме оставиш. Баща ми ще те хване.

Погледът й се плъзна към голия му гръден кош — коремните мускули ясно се виждаха под кожата, никъде нямаше нито грам излишна тлъстина.

— Джейсън, през последните няколко месеца наистина имам чувството, че се пържиш в ада. В офиса по всяко време, бележки посред нощ… Липсваш ми. — Бутна го с хълбока си. — Забрави ли какво удоволствие е да се гушкаме нощем?

В отговор той я целуна по бузата.

— Освен това „Трайтън“ има много служители. Не е нужно да вършиш всичко сам.

Той вдигна поглед към нея и в очите му се появи болезнена умора.

— Така е. Само че…

Сидни въздъхна.

— А след като приключи сделката със „Сайбърком“, вероятно ще си по-зает отвсякога. Може би трябва да саботираш преговорите. В края на краищата аз съм водещият адвокат на „Трайтън“, нали? — Усмихна се.

Той се засмя с половин уста, умът му явно бе другаде.

— Срещата в Ню Йорк би трябвало да е интересна.

Той рязко се обърна към нея.

— Защо?

— Защото ще се занимаваме със сделката със „Сайбърком“. Нейтън Гембъл и твоето приятелче Куентин Роу също ще бъдат там.

Кръвта бавно се изтегли от лицето му.

— Аз… аз… — запелтечи той. — Мислех, че срещата е заради предложението на „Белтек“.

— Не е. Извадиха ме от това преди месец, за да мога да се съсредоточа изцяло върху изкупуването на „Сайбърком“ от „Трайтън“. Мислех, че съм ти казала.

— А защо се срещате в Ню Йорк?

— Защото тази седмица Нейтън Гембъл е там. Има разкошен мансарден апартамент с изглед към парка, а освен това милиардерите винаги получават това, което искат. Така че заминавам за Ню Йорк.

Джейсън седна, а лицето му бе посивяло — сякаш щеше да припадне.

— Джейсън, какво има? — Сидни улови рамото му.

Най-накрая той се съвзе и се обърна към нея. Изразът му я обезпокои дълбоко — преобладаваше чувството за вина.

— Сид… Всъщност не отивам в Лос Анджелис по работа на „Трайтън“.

Тя отдръпна ръката си от рамото му и се втренчи в него с изумление. Всички подозрения, с които се бе борила през последните месеци, отново изплуваха на повърхността. Гърлото й пресъхна напълно.

— Какво искаш да кажеш, Джейсън?

— Искам да кажа… — Той пое дълбоко въздух и стисна ръката й. — Искам да кажа, че пътуването ми не е за „Трайтън“.

— За кого е тогава? — настоя тя и лицето й се зачерви.

— За мен, за нас. За нас, Сидни.

Сидни се намръщи и се облегна на таблата на леглото със скръстени ръце.

— Джейсън, ще ми кажеш за какво става дума, и то веднага.

Той наведе очи към завивките и започна да си играе с тях. Тя улови брадичката му и го погледна изпитателно.

— Джейсън? — Поколеба се, защото почувства, че той се бори със себе си. — Хайде, изненадай ме. Все едно, че е Коледа.

Той въздъхна.

— Заминавам за Лос Анджелис, за да се явя на интервю в друга фирма.

Тя отдръпна ръката си.

— Какво?

Той заговори бързо:

— „Алегра Порт Текнолоджи“. Това е един от най-големите производители на специален софтуер в света. Предложиха ми… да, предложиха ми да стана вицепрезидент и ще ме готвят за шефското място. След време. Заплатата ми ще е три пъти по-голяма, в края на годината ще получавам страхотни премии, възможност да купя акции, чудесни пенсионни осигуровки и всичко останало, Сид. Страхотно.

Лицето й моментално се просветли. Раменете й се отпуснаха облекчено.

— Това ли беше голямата ти тайна? Джейсън, та това е чудесно! Защо не ми го каза по-рано?

— Не исках да те поставям в неловко положение. В края на краищата ти си адвокат на „Трайтън“. Питаш ме защо седя по цели нощи в офиса? Защото се опитвах да приключа каквото съм започнал. Не исках да им създавам проблеми. „Трайтън“ е мощна компания и не искам да ме запомнят с лошо.