Тотален контрол

— Скъпи, няма закон, който да забранява преместването в друга фирма. Ще се радват за теб.

— И още как! — Иронията в гласа му я озадачи за момент, но той продължи веднага, за да не й даде възможност да го заразпитва. — Освен това ще платят всички разходи по преместването ми. Всъщност от тази къща дори ще реализираме малка печалба, достатъчна, за да платим всички сметки.

Сидни се сепна.

— Преместване ли?

— Централата на „Алегра“ е в Лос Анджелис. Ще трябва да отидем там. Ако ти не желаеш да го направим, ще се съобразя с решението ти.

— Джейсън, знаеш че нашата фирма има офиси в Лос Анджелис. Би било чудесно. — Сидни отново се облегна на таблата на кревата и се загледа в тавана. Обърна се към него и в очите й се появи пламъче. — Освен това… ако получаваш тройно по-голяма заплата, като добавим акциите и всичко останало, може би ще мога да стана пълноценна майка малко по-рано, отколкото очаквах.

Той се усмихна, тя го прегърна доволно.

— Затова се изненадах толкова, когато ми каза, че ще се срещаш с хората от „Трайтън“.

Тя го погледна объркано.

— Казах, че вземам малко отпуск, за да поработя по къщата.

— Скъпи, не се безпокой, няма да те издам. Отношенията между адвокат и клиент са привилегировани, но не чак толкова, колкото отношенията между една сексуално възбудена съпруга и нейния голям, красив съпруг. — Омекналият й поглед срещна неговия и тя се сгуши до бузата му. Джейсън се обърна и стъпи на пода.

— Благодаря ти, скъпа. Радвам се, че ти казах. — Сви рамене и добави: — По-добре да взема душ още сега. Може би ще успея да свърша едно-друго, преди да тръгна.

Преди да стане, ръцете й обвиха кръста му.

— С удоволствие ще ти помогна да свършиш нещо, Джейсън.

Той обърна глава и я погледна. Беше съвсем гола, нощницата висеше върху таблата на леглото. Едрите й гърди се опряха в него. Той се усмихна и плъзна длан надолу по гърба й.

После силните му ръце се плъзнаха под мишниците й и я вдигнаха нагоре, така че двамата застанаха лице в лице. Той се вгледа дълбоко в очите й и си придаде тържествен вид, след това каза:

— Сега си по-красива, отколкото в деня, когато те срещнах, Сидни, и те обичам повече с всеки изминал ден. — Думите прозвучаха бавно и нежно и както винаги я накараха да затрепери. Но не думите й въздействаха така. В тях нямаше нищо необикновено. Въздействаше й начинът, по който ги произнасяше. Убедеността му, очите, докосването му.

Джейсън хвърли поглед на часовника и се усмихна шеговито.

— За да не изпусна самолета, трябва да изляза след три часа.

Тя обгърна врата му с ръка и го придърпа върху себе си.

— Три часа могат да се равняват на цял живот.

Два часа по-късно, с все още мокра от душа коса, Джейсън Арчър мина по коридора в къщата си и влезе в малка стая, обзаведена като домашен кабинет. Въпреки компютъра, шкафовете и двете малки библиотеки стаята изглеждаше добре подредена, макар и тясна.

Джейсън затвори вратата, взе ключа от бюрото и отключи най-горното чекмедже на един шкаф. Спря и се ослуша. Това му бе станало навик дори в собствения му дом. Осъзна го и се притесни. Жена му бе заспала отново. Ейми спеше непробудно в стаята си. Джейсън извади внимателно голямо старомодно кожено куфарче с две каишки и месингови ключалки, доста износено. Отвори го и взе отвътре празна дискета. Инструкциите бяха съвсем точни. Копирай всичко, с което разполагаш, на една дискета, разпечатай цялата информация на хартия и унищожи всичко останало.

Мушна дискетата в устройството и записа върху нея всички материали, които беше събрал. След това насочи пръст към бутона за изтриване, както беше според инструкцията — трябваше да унищожи всички неудобни файлове от диска на компютъра.

Пръстът му обаче увисна над клавиша и Джейсън реши вместо инструкциите да следва интуицията си.

След минута направи още едно копие на дискета и изтри файловете от твърдия диск. След като прегледа набързо съдържанието на резервната дискета на екрана, подаде още няколко команди и след миг образът се разпадна. Джейсън запази промените в кодираните файлове, извади дискетата и я сложи в малък плик, който мушна дълбоко в страничния джоб на коженото куфарче. Според инструкцията направи разпечатка на файловете от първата дискета и пъхна листата и дискетата в куфарчето.

От портфейла си извади пластмасовата карта, с която бе отворил вратата на кабинета си. Вече нямаше да има нужда от нея. Захвърли я в чекмеджето на бюрото си и го затвори.

Огледа куфарчето още веднъж. Не му бе приятно да лъже жена си. Никога досега не го бе правил и ненавиждаше подобни неща. Но всичко щеше да приключи съвсем скоро. Потрепери при мисълта за рисковете, които бе поел. Потрепери още веднъж, когато си спомни, че жена му не знае абсолютно нищо за тях. Мълчаливо повтори целия план. Откъде трябва да мине, какви заблуждаващи ходове трябва да направи, псевдонимите на хората, с които да се срещне. Въпреки всичко умът му продължаваше да се рее. След днешния ден за първи път щеше да е в състояние да каже, че рискът си е струвало да бъде поет. Просто трябваше да оцелее.

4.