Тотален контрол

— Сидни, слушай… онази вечер бях при останките на самолета. Аз… също държах малката обувка в ръцете си. — Гласът му трепна, но той се овладя и продължи: — Видях снимките на семейството ти… щастливо семейство… Симпатичен съпруг, чудесна дъщеря и… много красива съпруга и майка. — Сидни се изчерви. Сойър продължи смутено: — Не мисля, че съпругът ти, дори и да е откраднал поверителна информация от фирмата си, е бил способен да взриви самолета… Но няма да си кривя душата. Не мисля и че е напълно невинен. Заради теб искрено се надявам да е така и цялата тази каша да намери някакво обяснение. Работата ми обаче е да разбера кой свали самолета и кой изби всичките тези хора. — Сойър пое дълбоко въздух. — Сред които и детето, чиято е била онази малка обувчица. Смятам да свърша работата си.

— Добре, върши я — каза Сидни и нервно стисна подгъва на полата си.

— Най-добрата следа, която имам в момента, е мъжът ти. Единственият начин, по който мога да стигна до него, си ти.

— Значи искаш от мен да предам мъжа си?

— Искам да ми кажеш всичко, което можеш и което би ми помогнало да се добера до истината. Ти не искаш ли същото?

Сидни остана мълчалива близо минута. Най-накрая отговори през сълзи:

— Искам го. — Отново замълча. — Но дъщеря ми се нуждае от мен. Не знам къде е Джейсън. Ако и аз трябва да отида някъде…

Сойър я изгледа объркано за момент, после разбра какво иска да каже. Протегна ръка и улови внимателно дланта й.

— Сидни, не смятам, че ти имаш нещо общо с тази история. Нямам никакво намерение да те арестувам и да те отделя от дъщеря ти. Може да не си ми казала всичко, което знаеш, но си давам сметка, че си човешко същество. Знам на какъв натиск си подложена. Моля те, повярвай ми. И ми се довери.

Пусна ръката й и се облегна назад. Сидни избърса очите си, успя да се усмихне и да се съвземе. Въздъхна дълбоко и направи решителната крачка:

— По телефона онзи ден се обади мъжът ми. — Погледна Сойър боязливо, сякаш очакваше да извади белезници. Той не реагира. Гледаше я в очакване, сбърчил вежди.

— Какво ти каза? Бъди колкото е възможно по-точна.

— Че си дава сметка колко зле изглеждат нещата и че ще ми обясни всичко веднага щом се видим. Бях толкова развълнувана, когато разбрах, че е жив… Не го питах кой знае какво. Освен това ми се обади от летището в деня на заминаването си, но нямах време да разговарям с него.

Сойър наостри уши. Сидни си спомни разговора онази сутрин и отново я обзеха угризения.

— И ти предложи да заминеш за Ню Орлиънс? — подкани я Сойър.

Тя кимна.

— Каза ми, че ако не се свърже с мен в хотела, трябва да отида на Джаксън Скуеър. Там щял да ми предаде съобщение.

— Старият негър, нали?

Сидни кимна пак.

Сойър въздъхна.

— Значи от уличния телефон си говорила с Джейсън, нали?

— Според инструкцията трябваше да позвъня в офиса си, само че се обади Джейсън. Каза ми да мълча, защото полицията ме следяла. После ми каза да се прибирам у дома. Щял да ме потърси, когато е безопасно.

— И досега не се е обаждал?

Тя поклати глава.

— Не.

Сойър продължи, като подбираше думите си внимателно:

— Знаеш ли, Сидни, лоялността ти към Джейсън е достойна за уважение, наистина. В брачната клетва се казва „заедно в добри и в лоши времена“. По-лоши времена от тези не бих могъл да си представя. Едва ли и Бог е имал предвид нещо такова.

— Но? — подкани го Сидни.

— Но понякога човек трябва да погледне отвъд предаността и чувствата си, да се съобрази с жестоките, реални факти. Не съм много красноречив, но ако мъжът ти е направил нещо лошо… не твърдя, че е… тогава не би трябвало да падаш в пропастта заедно с него. Както сама каза, имаш малка дъщеря, която се нуждае от теб. Аз самият имам четири деца. Не съм най-добрият баща на света, но все още сме близки с тях.

— Какво ми предлагаш? — попита тя тихо.

— Сътрудничество. Нищо повече. Ти ми казваш каквото знаеш, аз ти казвам каквото знам. Ще започна веднага. Приеми го като капаро в знак на добра воля. Написаното във вестника, общо взето, е всичко, което знаем. Видяла си видеозаписа. Мъжът ти се е срещнал с някого и е станала размяна. В „Трайтън“ са убедени, че това е информация, която ще им попречи да придобият „Сайбърком“. Освен това имат убедителни улики, свързващи Джейсън с банковата измама.

— Знам, че уликите изглеждат убедително, но не мога да повярвам, че е истина. Просто не мога.

— Е, да, понякога съвсем ясно изписани табели могат да сочат в грешна посока. Моята работа е да открия правилната. Признавам, че не смятам мъжа ти за абсолютно невинен, но, от друга страна, не мисля и че е сам.

— Смяташ, че работи за „Ар Ти Джи“ ли?

— Възможно е — призна Сойър. — Проверяваме тази версия наред с всички останали. Всичко изглежда много убедително, но все още не можем да сме сигурни. Имаш ли да ми кажеш още нещо?

Сидни се замисли за разговора си с Едуард Пейдж на борда на самолета. Колебаеше се. Изведнъж си спомни уговорената среща с Джеф Фишер и се сепна.

— Не, няма нищо повече.

Сойър я изгледа продължително и стана.