Тотален контрол

— Да кажем, че не е извършил нищо нередно — сви рамене Джаксън. — Знаем със сигурност, че не е бил в самолета. Тогава, къде е бил? Ако беше изпуснал самолета случайно, щеше да се обади у дома веднага, за да успокои близките си. Това не е станало. Защо? Най-вероятно се е забъркал в нещо, което не е съвсем законно. Освен всичко останало, като имаме предвид фактите, склонни сме да мислим, че не става дума за индивидуално изпълнение. — Джаксън замълча и погледна Сойър, който кимна едва забележимо. — Мъжът, който според нас е свалил самолета, беше намерен мъртъв в апартамента си. Бил е убит. Готвел се е да напусне страната, но някой е осуетил плановете му.

— Убит — каза Сидни бавно.

Спомни си Едуард Пейдж. Убит веднага след разговора си с нея. Придърпа одеялото около себе си. Поколеба се дали да не им каже за Пейдж. После реши да не го прави, макар и да не си даваше съвсем ясно сметка защо. Пое дъх и попита:

— Какви са въпросите?

— Първо, ще споделя една своя хипотеза. — Сойър замълча за момент, за да подреди мислите си. — Засега ще приема обяснението, че си заминала за Ню Орлиънс по прищявка. Проследихме те дотам. Знаем също така, че родителите ти заминаха малко след теб.

— И какво от това? Защо да стоят тук? — Огледа стаята. Какво беше останало тук, освен страдания?

— Така е. Само че след като замина ти, си отидоха родителите ти, отидохме си и ние.

— Боя се, че не разбирам.

Сойър стана рязко, отиде до камината и се вторачи в Сидни.

— Тук не е имало никой. Къщата е останала без никакво наблюдение. Независимо по каква причина замина за Ню Орлиънс, резултатът е, че отвлече вниманието ни. Никой не знае какво е станало в къщата, разбираш ли сега?

Въпреки топлината от огъня Сидни почувства, че я обливат студени вълни. Бяха я използвали за примамка. Джейсън знаеше, че властите я наблюдават. Бе я използвал, за да вземе нещо от къщата.

Сойър и Джаксън я наблюдаваха внимателно. Видяха, че мисли трескаво. Сидни се озърна наоколо и погледът й падна върху сивия блейзър, захвърлен върху облегалката на люлеещия се стол. Дискетата във вътрешния джоб. Изведнъж й се прииска разговорът да приключи по-бързо.

— Тук няма нищо, което някой би искал да вземе.

— Нищо? — попита Джаксън скептично. — Джейсън не държеше ли тук някакви файлове или документи? Нещо подобно?

— Не и служебни. В „Трайтън“ са много строги в това отношение.

Сойър кимна. Беше се убедил сам при посещението си в корпорацията.

— Въпреки това, Сидни, бих искал да помислиш. Липсва ли нещо? Нещо размествано ли е в къщата?

Сидни поклати глава.

— Всъщност не съм гледала както трябва.

Джаксън помръдна.

— Можем да претърсим къщата веднага — каза той. Сойър повдигна вежди. Сидни мълчеше.

Джаксън направи крачка напред.

— Винаги можем да получим заповед за обиск. Имаме предостатъчно основания. Ще си спестим взаимно много време и усложнения. Ако наистина няма нищо нередно, значи няма от какво да се притеснявате, нали?

— Аз съм адвокат, мистър Джаксън — отвърна тя хладно. — Знам за какво става дума. Окей, търсете колкото си искате. Извинете ме за безпорядъка, но нямах време да се занимавам с домакинска работа. — Сидни стана, махна одеялото и облече блейзъра. — Докато търсите, ще изляза да подишам малко чист въздух. Колко време ще ви трябва?

Двамата агенти се спогледаха.

— Няколко часа.

— Добре. Хладилникът е на ваше разположение. Тършуването е изтощителна работа.

След като излезе, Джаксън се обърна към партньора си.

— Бива си я, нали?

Сойър кимна.

— Бива си я.

Няколко часа по-късно Сидни Арчър се върна.

— Е?

— Не открихме нищо — отвърна Джаксън с укор.

— Това не е мой проблем. — Сидни го изгледа ледено.

Двамата мълчаха.

— Имахте някакви въпроси, нали? — подкани ги тя.

Когато час по-късно двамата агенти на ФБР си тръгваха, Сидни докосна Сойър по ръката.

— Ясно е, че не познавате Джейсън. Ако го познавахте, и през ум нямаше да ви мине, че има нещо общо с разбития самолет. Толкова невинни хора… — Замълча и се облегна на вратата.

Сойър се смути. Наистина, трудно можеш да допуснеш, че този, когото обичаш, от когото имаш дете, е в състояние да извърши нещо подобно. Само че жестокостите бяха ежедневие и бяха човешко дело. Единствено хората убиваха със злоба.

— Разбирам как се чувстваш, Сидни — каза той тихо.

Когато се отдалечиха към колата си, Джаксън подритна някакво камъче и се обърна към Сойър.

— Лий, струва ми се, че има нещо нередно с тази жена. Определено крие нещо.

Сойър сви рамене.

— Ако бях в нейното положение, бих постъпил по същия начин.

Джаксън го изгледа изненадано.

— Но тя лъже ФБР!

— Намира се на кръстопът и не знае в коя посока да тръгне. При такива обстоятелства и аз не бих рискувал.

— Е, засега ще трябва да се съглася с преценката ти — кимна Джаксън. Не изглеждаше убеден.

40.