Тотален контрол

Няколко минути по-късно Сидни Арчър седеше във всекидневната пред камината, която Джаксън бе запалил набързо. Сойър видя през големия прозорец, че отново вали сняг. Огледа стаята и очите му спряха върху рафта над камината, където бяха подредени снимки в рамки — Джейсън Арчър, който изобщо нямаше вид на престъпник, Ейми Арчър, сладко малко момиченце, Сидни Арчър, красива и очарователна. Съвършеното семейство, поне на повърхността. Сойър обаче бе прекарал последните двайсет и пет години от живота си в ровене под повърхността. Очакваше с нетърпение деня, когато нямаше да му се налага да го прави, когато причините и обстоятелствата, способни да превърнат едно човешко същество в чудовище, вече нямаше да са негова грижа. Това време обаче все още не беше дошло. Върна се към реалността.

— Извинете ме — каза Сидни. — Всеки път, когато вие двамата се появите, губя контрол. — Говореше бавно, със затворени очи. Изглеждаше по-дребна, сякаш се бе смалила от преживяното.

— Къде е детето?

— При родителите ми — отговори Сидни веднага.

Сойър кимна замислено.

Сидни отвори за миг очи и пак ги затвори.

— Не пита за баща си само когато спи — прошепна тя с треперещи устни.

Сойър разтри уморените си клепачи и се приближи до камината.

— Сидни? — Тя отвори очи и го погледна. Загърна раменете си с одеялото и вдигна колене към гърдите си. — Сидни, каза, че си ходила при останките на самолета. Знам, че е истина. Помниш ли, че се блъсна в един човек? Коляното още ме боли.

Сидни се сепна. Очите й сякаш се разшириха, после бавно се насочиха към него. Сойър продължаваше да я гледа.

— Разполагаме и с доклада на полицая, който е бил дежурен там, Макена, нали?

— Да. Беше много мил с мен.

— Защо отиде там, Сидни?

Тя не отговори. Обви коленете си с ръце и се загледа в отсрещната стена. Мислите й се върнаха при кошмарния кратер, който, както тогава вярваше, бе погълнал мъжа й.

— Трябваше да отида — каза тя и млъкна.

Джаксън понечи да каже нещо, но Сойър го спря с жест.

— Трябваше да отида — повтори Сидни. На очите й отново се появиха сълзи, но гласът й остана спокоен. — Видях го по телевизията.

— Какво? — Сойър се наклони напред нетърпеливо. — Какво видя по телевизията?

— Сака му. Видях сака на Джейсън. — Когато произнесе името му, гласът й потрепери. Ръката й посегна към устните, сякаш за да овладее безкрайната мъка. — Видях инициалите му… Изведнъж осъзнах, че може би това е единственото нещо, останало от него… качих се на колата и отидох. Полицаят ми каза, че не мога да го получа, докато не приключи следствието, така че се върнах у дома без нищо. Ходих напразно. — Произнесе думата бавно, сякаш за да подчертае пустотата, която я очакваше в бъдеще.

Сойър погледна Джаксън. Сакът беше задънена улица. След около минута заговори отново:

— Когато споменах, че Джейсън е жив, ти не се изненада.

Отговорът на Сидни беше язвителен, макар и гласът й да прозвуча уморено. Явно вече не издържаше.

— Прочетох статията във вестника. Ако искахте да видите изненада, трябваше да ми я поднесете преди репортера. — Нямаше намерение да преживее още едно унижение като онова в кабинета на Гембъл.

Сойър се отпусна назад. Беше очаквал този съвсем логичен отговор, но все пак бе доволен, че го чува от собствената й уста. Лъжците често измисляха сложни и заплетени истории, за да не ги хванат.

— Добре, съгласен съм. Не искам този разговор да се влачи до безкрайност, затова ще ти задам няколко конкретни въпроса. Искам да получа откровени отговори. Това е всичко. Ако не знаеш някой от отговорите, ще го приема. Такива са правилата. Съгласна ли си?

Сидни не отговори. Загледа се в пространството между двамата агенти. Сойър опита пак:

— Не съм измислил аз обвиненията срещу мъжа ти. Ако обаче трябва да съм честен, уликите, които открихме досега, не са в негова полза.

— Какви улики? — попита Сидни рязко.

— Съжалявам, но нямам право да ги разкривам — поклати глава Сойър. — Мога да кажа само, че са достатъчни, за да му се издаде заповед за арест. В случай че още не знаеш, пуснахме го за издирване и вече го търсят по целия свят.

Когато осъзна смисъла на тези думи, очите на Сидни заблестяха. Мъжът й беглец, издирван по целия свят! Погледна Сойър.

— Знаехте ли това първия път, когато дойдохте при мен?

Сойър доби донякъде измъчен вид.

— Отчасти.

Джаксън реши да се намеси.

— Ако Джейсън не е извършил това, в което го обвиняват, няма за какво да се безпокои. Що се отнася до нас. Все пак не можем да гарантираме за намеренията на останалите.

Сидни се обърна към него.

— Какво означава това?