Тотален контрол

Въпреки че едва се държеше на краката си, тя успя да го улови. После хукна навън.

Сидни вкара джипа в гаража и изчака вратата да се затвори. Сграбчи вестника с разтреперана ръка и неволно погледът й спря на долната половина на първа страница. Кръвта й замръзна.

Снимката на мъжа беше отпреди няколко години, но не беше възможно да обърка лицето му. Сега разбра и името му — Едуард Пейдж. Беше станал частен детектив, след като бе работил десет години в нюйоркската полиция. В съобщението се казваше, че работел сам, че фирмата му се наричала „Прайвит Солюшънс“. Пейдж станал жертва на въоръжен грабеж на паркинга на летище Дълес. Бил разведен, оставил две деца.

Познатите очи я гледаха от снимката настойчиво. По тялото й пробяга тръпка. Веднага й стана ясно, че този човек не е умрял заради няколко долара или кредитните си карти. Беше умрял малко след като бе разговарял с нея. Би трябвало да е много глупава, ако приеме това за съвпадение. Изскочи от джипа и се втурна в къщата. Измъкна от металната кутия в гардероба пистолет „Смит и Уесън“ и го зареди. Патроните с кух връх биха спрели всеки, който се опита да предприеме нещо. Провери портфейла си. Разрешителното й за носене на оръжие все още беше валидно.

Когато се надигна на пръсти, за да върне кутията на горния рафт, пистолетът се измъкна от джоба й, удари се в нощното шкафче и падна на пода. Добре, че предпазителят беше спуснат. Вдигна оръжието и забеляза, че парченце от твърдата пластмаса на дръжката се е отчупило. Иначе всичко беше наред. Върна се в гаража с пистолет в ръка и се качи в джипа.

Изведнъж замръзна. Откъм къщата долетя звук. Тя освободи предпазителя и насочи пистолета към вътрешната врата. Опита се да мушне ключовете в стартера, но един от тях се заплете и разрани пръста й. Натисна копчето на устройството за отваряне на гаражната врата, което беше закрепено за сенника. Имаше чувството, че проклетията се отваря цяла вечност.

Припомни си статията за смъртта на Едуард Пейдж. Двете му деца, останали сираци. Тя доби мъртвешки вид. Нямаше да позволи дъщеря й да остане сама. Стисна дръжката на пистолета. Натисна бутона и отвори десния прозорец. Можеше да стреля към вътрешната врата безпрепятствено. Никога не бе стреляла извън учебното стрелбище. Сега обаче беше готова да убие всеки, осмелил се да влезе в къщата й.

Не забеляза мъжа, който се наведе и се промъкна под отварящата се врата на гаража. Приближи бързо, с изваден пистолет, до джипа. В този момент вътрешната врата започна да се отваря. Сидни стисна оръжието още по-силно, готова да го използва. Пръстът й обви спусъка.

— По дяволите, мисис Арчър! Веднага махнете това! — изрева мъжът до колата и опря пистолета си до стъклото.

Сидни се обърна и съзря агент Рей Джаксън. Вътрешната врата се отвори с трясък и се блъсна в стената. Сидни се извъртя мигновено натам и видя масивната фигура на Лий Сойър. Той също стискаше пистолет. Сидни се отпусна на седалката, по челото й изби пот.

Рей Джаксън отвори рязко вратата на джипа и огледа Сидни и пистолета, който за малко щеше да простреля колегата му.

— Полудяхте ли? — Наведе се и измъкна оръжието от ръката й. Пусна предпазителя. Сидни не направи опит да му попречи, но изведнъж на лицето й се изписа гняв.

— Защо влизате така в къщата ми!? Можех да ви застрелям!

Лий Сойър прибра оръжието си в кобура на колана и пристъпи към джипа.

— Вратата беше отворена, мисис Арчър. Почукахме и никой не отговори, затова решихме, че нещо може да се е случило.

Това просто обяснение накара гнева й да се изпари. Когато се бе втурнала, за да вдигне телефона, бе оставила вратата отворена и след това я бе забравила. Опря глава на волана. Напрегна сили, за да се овладее. Цялото й тяло бе плувнало в пот. Потрепери, защото през отворената врата на гаража нахлу студен въздух.

— Отивахте ли някъде? — попита Сойър и я огледа.

— Исках да се поразходя — отговори тя тихо. Не го погледна. Плъзна ръце по волана и по гладката повърхност останаха мокри следи.

Сойър кимна към купчината писма на задната седалка.

— Винаги ли носите пощата в колата си?

Сидни погледна назад и отговори:

— Не знам как се е оказала тук. Може би баща ми я е оставил, преди да тръгнат.

— Така е. Веднага след като заминахте. Между другото, как беше в Ню Орлиънс? Добре ли прекарахте?

Сидни го изгледа безизразно.

— Хайде да поговорим, мисис Арчър — каза Сойър и я улови за лакътя.

39.

Преди да излезе от колата, Сидни събра пощата внимателно и мушна вестника под мишницата си. Успя да прибере плика с дискетата в джоба си, без агентите да забележат. Хвърли поглед към пистолета си в ръцете на Джаксън и каза:

— Имам разрешително. — Подаде му листа.

— Ще възразите ли, ако извадя патроните, преди да ви го върна?

— Щом като така ще се чувствате по-сигурни… — Сидни натисна бутона, за да затвори вратата на гаража, заключи колата и тръгна към къщата. — Само ми ги оставете.

Джаксън се взря в нея изненадано. После двамата агенти я последваха.

— Искате ли кафе? Нещо за хапване? Доста рано е — отбеляза тя с обвиняващ тон.