Тотален контрол

Изведнъж си даде сметка какво беше станало и стомахът й се сви на топка. Стана рязко, грабна пистолета и мушна дискетата в джоба си. Беше готова да пусне един куршум право в проклетия екран. Сойър беше прав, но и грешеше. Беше прав, защото някой явно бе влизал в къщата й, а грешеше, защото не беше дошъл да вземе нещо, а да остави нещо. Беше записал нещо на твърдия диск на компютъра на мъжа й. Нещо, от което тя трябваше да бяга колкото се може по-далеч.

След десет минути отново беше пред телефонния автомат в „Макдоналдс“. Гласът на секретарката й звучеше неестествено.

— Здравейте, мисис Арчър.

Мисис Арчър?! Работеха заедно от шест години и бе престанала да я нарича така на втория ден. За момента реши да не обръща внимание на този факт и продължи:

— Сара, Джеф на работа ли е днес?

Джеф Фишер беше компютърният специалист на „Тайлър, Стоун“.

— Не съм сигурна. Искате ли да ви свържа с помощника му, мисис Арчър?

Сидни избухна:

— Сара, какво става с теб? Какво е това „мисис Арчър“?

Сара не отговори веднага, а после трескаво зашепна в слушалката:

— Сидни, цялата фирма знае за статията във вестника! Изпратиха я по факса във всички кабинети. „Трайтън“ заплашва да се откаже от услугите ни. Мистър Уортън е бесен! Не е тайна, че всички шефове обвиняват теб.

— Аз самата знам толкова, колкото и всички те!

— Ами… от вестника излиза… сещаш се какво.

Сидни въздъхна.

— Свържи ме с Хенри. Ще изясня нещата.

Отговорът на Сара я ужаси.

— Днес сутринта имаше управителен съвет. Свързаха се със съдружниците от другите офиси. Говори се, че ще ти изпратят писмо.

— Писмо ли? Какво писмо?

Беше изумена. Чу, че някой разговаря недалеч от секретарката й, и когато тя се обади отново, гласът й беше още по-тих.

— Аз… не знам как да ти го кажа, но чух, че било писмо за уволнение.

— Уволнение? — Сидни вдигна ръка, за да се опре на стената. — Никой не ме е обвинил в каквото и да било, а те вече са готови с присъдата си? Само заради някаква си глупава статия във вестника?

— Безпокоят се за оцеляването на фирмата. Повечето те смятат за виновна. И мъжа ти — добави Сара бързо, — след като разбраха, че Джейсън е още жив… Чувстват се предадени.

— За бога, Сара, а как мислиш, че се почувствах аз?

Сара не отговори. Сидни напипа дискетата в джоба си. Пистолетът издуваше неприятно предната част на блейзъра й. Нямаше как, трябваше да свикне с това.

— Сара, ще ми се да можех да ти обясня всичко, но не мога. Искам само да ти кажа, че не съм направила нищо нередно и просто не знам какво става. Все едно, нямам повече време. Моля те, провери дискретно дали Джеф е на работа. Моля те.

— Добре, почакай, Сид — отвърна Сара след малко.

Оказа се, че Джеф си е взел няколко дни отпуска. Сара й даде домашния му телефон. Сидни се молеше да не е заминал. Най-накрая, около три часа, успя да се свърже с него. Първоначално смяташе да се срещне с него във фирмата, но сега и дума не можеше да става за подобно нещо. Уговориха се да отиде у дома му, в Александрия. Това, че не беше ходил на работа през последните два дни и не беше чул слуховете за нея, нямаше да навреди. Когато му каза, че има проблем с компютъра, той се отзова с готовност. Каза й, че имал да свърши някаква работа, но че ще си е у дома към осем. Нямаше как, трябваше да изчака.

Два часа по-късно някой почука на вратата и я стресна, докато крачеше нервно напред-назад из всекидневната. Погледна през шпионката и отвори вратата изненадано. Лий Сойър не изчака да го покани, а направо влезе и се настани на единия от столовете пред камината, която отдавана бе изгаснала.

— Къде е партньорът ти?

Сойър не обърна внимание на въпроса й.

— Проверих в „Трайтън“ — каза той. — Не ми каза, че си ходила там тази сутрин.

Сидни застана пред него, със скръстени на гърдите ръце. Беше взела душ и сега беше с черна вълнена пола и бял пуловер с остро деколте. Косата й, сресана назад, все още беше влажна. Беше по чорапи — чехлите й бяха до канапето.

— Не ме попита.

Сойър изсумтя.

— Е, какво ще кажеш за видеозаписа, чийто герой е мъжът ти?

— Не съм мислила кой знае колко по въпроса.

— Разбира се, не се и съмнявам.

Сидни седна на канапето и качи краката си горе.

— Какво точно искаш? — попита тя враждебно.

— Няма да е зле, ако започнем с истината. Така може би ще успеем да стигнем до някои решения.

— Например да изпратиш мъжа ми в затвора, докато е жив? Според теб това е решението, нали?

Сойър опипа разсеяно значката на колана си. Лицето му загуби строгия си вид, погледът му помръкна, тялото му се отпусна на една страна.