Тримата мускетари

— Чрез вашата маркиза, дукеса или принцеса. Навярно тя има широки връзки.

— Шт! — каза Портос, като тури пръст на устните си. — Мисля, че тя е кардиналистка и не бива да узнае нищо.

— Тогава — заяви Арамис — аз се наемам да събера сведения за нея.

— Вие ли, Арамис? — извикаха и тримата приятели. — Вие ли? И по какъв начин?

— Чрез изповедника на кралицата, с който съм много близък… — отговори Арамис, като се изчерви.

След това уверение четиримата приятели, които бяха довършили скромния си обед, се разделиха, като си обещаха, че ще се видят още същата вечер. Д’Артанян се върна във францисканския манастир, а тримата мускетари тръгнаха към главната квартира на краля, където трябваше да се погрижат за жилище.

XIII СТРАННОПРИЕМНИЦА „ЧЕРВЕНИЯТ ГЪЛЪБАРНИК“

Едва пристигнал в лагера, кралят, който толкова бързаше да се намери лице с лице срещу неприятеля и с по-голямо право от кардинала споделяше омразата му към Бъкингам, поиска да направи всички подготовки, за да изгони най-напред англичаните от остров Ре и да засили после обсадата на Ла Рошел. Но въпреки желанието си той се забави от разногласията, които възникнаха между господата Басомпиер и Шомберг срещу дук д’Ангулем.

Господата Басомпиер и Шомберг бяха маршали на Франция и изявиха правата си да командуват армията под заповедите на краля. Но кардиналът, който се опасяваше, че Басомпиер, хугенот по душа, ще действува слабо срещу англичаните и ларошелците, негови братя по вяра, предлагаше дук д’Ангулем, когото кралят по негово внушение бе назначил за заместник главнокомандуващ. Тъй като се страхуваха да не би господата Басомпиер и Шомберг да напуснат армията, принудиха се да дадат на всеки от тях да командува самостоятелна част: Басомпиер взе северния участък, от Ла Льо до Домпиер, дук д’Ангулем — източния, от Домпиер до Перин и, и господин дьо Шомберг — южния, от Перин и до Ангутен.

Квартирата на Орлеанския дук беше в Домпиер.

Квартирата на краля беше ту в Етре, ту в Ла Жари.

А квартирата на кардинала беше на дюните, до моста Ла Пиер, в една обикновена къща, без никакви укрепления.

По този начин Орлеанският дук наблюдаваше Басомпиер, кралят — дук д’Ангулем, а кардиналът — господин дьо Шомберг.

Веднага след това разпределение се заловиха да изгонят англичаните от острова.

Обстоятелствата бяха благоприятни: англичаните, които преди всичко имат нужда от добра храна, за да бъдат добри войници, ядяха само солени меса и лош сухар, и в лагера им имаше много болни. Освен това морето, много бурно през това годишно време по цялото крайбрежие на океана, всеки ден повреждаше по някой малък кораб и брегът от нос Егийон до окопа след всеки прибой буквално се покриваше с останки от шлепове, платноходки и лодки. Поради това, макар войниците на краля да стояха в лагера, ясно беше, че Бъкингам, който стоеше на остров Ре само от упорство, рано или късно щеше да бъде принуден да дигне обсадата.

Но понеже господин дьо Тоарак съобщи, че във вражеския лагер всички се готвят за нов пристъп, кралят реши, че трябва да се свърши с цялата тази работа, и даде заповед за решително сражение.

Но тъй като ние нямаме намерение да описваме обсадата, а напротив, да предадем само събитията, които са свързани с нашия разказ, ще се задоволим да кажем с две думи, че начинанието успя за голяма изненада на краля и за велика чест на господин кардинала. Англичаните, отблъсквани стъпка по стъпка, бити във всички сражения, разбити при преминаването на остров Лоа, бяха принудени да се върнат на корабите си, като оставиха на бойното поле две хиляди души, между които петима полковници, трима подполковници, двеста и петдесет капитани и двадесет знатни благородници, четири топа и шестдесет знамена, които бяха занесени в Париж от Клод дьо Сен Симон и окачени много тържествено на черквата „Света Богородица“.

Благодарствени молебени бяха отслужени в лагера, а после в цяла Франция.

И така, кардиналът имаше възможност да продължава обсадата, без да има поне временно никаква опасност от англичаните.

Един куриер на Бъкингамския дук, Монтегю, бе пленен и от него научиха, че е образуван съюз между Австрия, Испания, Англия и Лотарингия.

Този съюз бе насочен срещу Франция.

Освен това в квартирата на Бъкингам, която той бе принуден да напусне по-бързо, отколкото предполагаше, намериха книжа, които потвърждаваха съществуването на тоя съюз и които, както уверява кардиналът в своите „Мемоари“, злепоставяли много госпожа дьо Шеврьоз, а следователно и кралицата.

Цялата отговорност падаше върху кардинала, защото всеки пълновластен министър е отговорен. И всички сили на разностранния му ум бяха напрегнати денем и нощем, за да долавя и най-малкия шум, който се дигаше в някое от великите европейски кралства.