Тримата мускетари

Някакъв човек, загърнат с мантия, излезе веднага и размени бързо две-три думи с кардинала. После се метна на коня си и препусна по пътя за Сюржер, който водеше и към Париж.

— Приближете се, господа — каза кардиналът. — Вие ми казахте истината, благородници — обърна се той към тримата мускетари, — и доколкото зависи от мене, срещата ни тази вечер ще бъде полезна за вас. Засега последвайте ме.

Кардиналът слезе от коня си, тримата мускетари също слязоха. Кардиналът хвърли повода на коня си в ръцете на своята охрана, тримата мускетари вързаха конете си край вратата.

Съдържателят стоеше на прага. За него кардиналът беше само офицер, който идва да посети една дама.

— Имате ли долу някоя стая, където тия господа да ме почакат край хубав огън? — запита кардиналът.

Тогава съдържателят отвори вратата на една голяма стая, където наскоро бе сменена лошата печка с голяма и хубава камина.

— Ето тука — отговори той.

— Добре — рече кардиналът. — Влезте, господа, и благоволете да ме почакате. Няма да се забавя повече от половин час.

И докато тримата мускетари влизаха в стаята на долния етаж, кардиналът, без да иска по-подробни сведения, се изкачи по стълбата като човек, който знае добре пътя.

XIV ЗА ПОЛЗАТА ОТ ТРЪБИТЕ ЗА ПЕЧКА

Явно беше, че без да подозират и ръководени само от своето кавалерство и от любов към приключенията, нашите трима другари бяха направили услуга на някого, когото кардиналът удостояваше с особено покровителство.

Но кой беше този някой? Тоя въпрос си зададоха най-напред тримата мускетари. После, като видяха, че отговорите, които раждаха техните умове, не бяха задоволителни, Портос повика съдържателя и поиска зарове.

Портос и Арамис седнаха на една маса и почнаха да играят. Атос се разхождаше замислен.

Като мислеше и се разхождаше, Атос винаги минаваше покрай счупената наполовина тръба от печката — другият й край излизаше в горната стая. Всеки път, когато минеше, той чуваше някакъв глух шепот, който в края на краищата привлече вниманието му. Атос се приближи и долови няколко думи, които му се сториха интересни. Той махна на другарите си да мълчат, а самият се наведе и опря ухо на долното отвърстие на тръбата.

— Слушайте, милейди — казваше кардиналът, — работата е важна. Седнете да поговорим.

— Милейди! — прошепна Атос.

— Слушам с най-голямо внимание, ваше високопреосвещенство — отвърна женски глас, който накара мускетаря да потрепери.

— Един малък кораб с английски екипаж, капитанът на който ми е предан, ви чака край устието Шарант във форта Ла Поант. Ще отплава утре сутринта.

— Тогава аз трябва да замина за там тая нощ?

— Още сега, с други думи, след като получите указанията ми. Двама мъже, които ще намерите пред вратата, когато излизате, ще ви придружат. Ще ми позволите да изляза пръв. После, половин час след мене, ще излезете и вие.

— Да, монсеньор. Сега да се върнем към задачата, която искате да ми възложите. Тъй като аз държа да бъда достойна и за в бъдеще за вашето доверие, благоволете, ваше високопреосвещенство, да ми я изложите ясно и точно, за да не допусна някаква грешка.

Настъпи за миг дълбоко мълчание между двамата събеседници. Явно беше, че кардиналът измерваше предварително думите, които щеше да каже, а милейди напрягаше всичките си умствени способности, за да разбере това, което той ще й каже, и да го запечати в паметта си.

Атос използува това време, за да каже на другарите си да затворят вратата отвътре и им даде знак да дойдат и те да слушат.

Двамата мускетари, които обичаха удобствата, донесоха по един стол за себе си и един за Атос. И тримата седнаха, приближили глави и наострили уши.

— Вие ще заминете за Лондон — продължи кардиналът. — Като пристигнете в Лондон, ще намерите Бъкингам.

— Трябва да ви забележа, ваше високопреосвещенство — каза милейди, — че след случая с диамантения накит, за който дукът винаги ме е подозирал, негова светлост няма доверие в мене.

— Този път не става дума да печелите доверието му — поясни кардиналът, — а да отидете честно и открито при него като посредник.

— Честно и открито — повтори милейди с неописуем израз на двуличие.

— Да, честно и открито — продължи кардиналът със същия глас. — Всички тези преговори трябва да се водят открито.

— Ще следвам буквално указанията, които очаквам да ми дадете, ваше високопреосвещенство.

— Ще се явите пред Бъкингам от мое име и ще му кажете, че зная всички приготовления, които прави, но че те не ме тревожат много, защото при първата стъпка, която се осмели да направи, ще погубя кралицата.

— Ще повярва ли той, че ваше високопреосвещенство сте в състояние да изпълните заплахата, която му отправяте?

— Да, защото имам доказателства.

— Трябва да му представя тези доказателства, за да ги прецени.