Тримата мускетари

— Разбира се, и ще му кажете, че ще оповестя донесението на Боа Робер и на маркиз дьо Вотрю за свиждането, което дукът е имал с кралицата в дома на съпругата на конетабла вечерта, когато съпругата на конетабла е давала маскен бал. Ще му кажете, за да няма никакво съмнение, че е бил в костюма на Великия Могол, който е трябвало да носи дук дьо Гиз и го е купил от него за три хиляди пистола.

— Добре, монсеньор.

— Известни ми са всички подробности по влизането и излизането му в двореца, когато се е вмъкнал през нощта, преоблечен като италиански гадател. Кажете му, за да не се съмнява в достоверността на моите сведения, че под мантията си е имал голяма бяла рокля, осеяна с черни точки, черепи и кръстосани кости, за да може в случай, че го открият, да мине за призрака на Бялата дама, която, както е известно на всички, се появява Лувър всеки път, когато ще се случи някое важно събитие.

— Това ли е всичко, монсеньор?

— Кажете му също така, че са ми известни всички подробности от случая в Амиен и ще поръчам да напишат малък, остроумен роман с разположението на градината и с образите на главните герои в тая нощна сцена.

— Ще му кажа това.

— Кажете му също, че Монтепо е в ръцете ми, че Монтепо е в Бастилията, че у него наистина не сме намерили никакво писмо, но че мъченията могат да го накарат да каже това, което знае, и дори… това, което не знае.

— Чудесно.

— И накрая добавете, че в бързината си да напусне остров Ре негова светлост е забравил в квартирата си някакво писмо на госпожа дьо Шеврьоз, което злепоставя особено много кралицата, тъй като доказва не само че нейно величество може да обича враговете на краля, но също, че тя е в заговор с враговете на Франция. Запомнихте добре всичко, каквото ви казах, нали?

— Съдете сам, ваше високопреосвещенство: балът, даден от съпругата на конетабла, нощта в Лувър, вечерта в Амиен, арестуването на Монтегю, писмото на госпожа дьо Шеврьоз.

— Това е — рече кардиналът. — Това е. Вие имате прекрасна памет, милейди.

— Но — продължи жената, на която кардиналът изказа тази учтива любезност, — ако въпреки всички тия доводи дукът не отстъпи и продължи да застрашава Франция?

— Дукът е влюбен като безумец или по-скоро като глупак — продължи дълбоко огорчен Ришельо. — Както някогашните паладини, той поведе тази война само за да спечели един поглед от своята любима. Ако знае, че тази война може да струва честта, а може би и свободата на дамата на неговите мечти, както казва той, уверявам ви, че ще се позамисли.

— Но все пак — подзе милейди с настойчивост, която доказваше, че тя иска да проникне ясно и докрай в задачата, която й възлагаха, — все пак ако той упорствува?

— Ако упорствува… — повтори кардиналът — това е невероятно.

— Но е възможно — добави милейди.

— Ако упорствува… — негово високопреосвещенство млъкна за миг, после продължи — ако упорствува, добре! Ще разчитам на едно от ония събития, които изменят положението на една държава.

— Ако, ваше високопреосвещенство, благоволите да ми посочите няколко такива събития в историята — каза милейди, — ще споделя може би вашата вяра в бъдещето.

— Да, добре, ето например — отговори Ришельо, — когато през 1610 година, подбуждан почти от същата причина, която подтиква дука, крал Анри IV, вечна му слава, щеше да нахлуе в едно и също време във Фландрия и в Италия, за да удари едновременно от две страни Австрия, не се ли случи тогава едно събитие, което спаси Австрия? Защо френският крал да не бъде също така щастлив както императорът?

— Ваше високопреосвещенство има предвид удара с нож на улица Железарска?

— Точно така — отвърна кардиналът.

— Ваше високопреосвещенство, не се ли боите, че мъчителната смърт на Равайак ще уплаши ония, които биха помислили да последват примера му?

— Винаги, във всички страни, особено в страните, разяждани от религиозна вражда, ще се намерят фанатици, които на драго сърце биха пожелали да станат мъченици. Ето тъкмо сега си спомням, че пуританите са озлобени срещу Бъкингам и че техните проповедници го наричат антихрист.

— Е? — запита милейди.

— Е! — продължи равнодушно кардиналът. — Достатъчно е засега например да се намери млада, хубава и ловка жена, която да си отмъсти сама на дука. Такава жена може да се срещне: дукът има успех между жените и ако е посял много любов с клетвите си за вечна вярност, посял е и много омраза с вечната си невярност.

— Разбира се — каза студено милейди, — такава жена може да се срещне.

— Една такава жена, която би сложила ножа на Жак Клеман или на Равайак в ръцете на някой фанатик, би спасила Франция.

— Да, но тя ще бъде съучастница в убийството.

— Узнаха ли някога кои са съучастниците на Равайак и на Жак Клеман?

— Не, защото може би те бяха много високопоставени, за да се осмелят да ги потърсят там, където се намираха. Не за всекиго биха изгорили съдебната палата, монсеньор.

— Значи вие мислите, че пожарът в съдебната палата не се дължи на случайност? — запита Ришельо така небрежно, сякаш задаваше съвсем маловажен въпрос.