Тримата мускетари

— Аз, монсеньор, не мисля нищо — отвърна милейди, — споменавам само един случай, това е всичко. Казвам само, че ако се наричах госпожица дьо Монпасие или кралица Мария дьо Медичи, нямаше да бъда толкова предпазлива, колкото съм сега, когато се казвам само лейди Кларик.

— Имате право — призна Ришельо, — какво искате всъщност?

— Искам една заповед, която да одобрява предварително всичко, което мисля, че трябва да направя за висшето благо на Франция.

— Но най-напред трябва да се намери жената, която би си отмъстила на дука.

— Тя е намерена — рече милейди.

— После би трябвало да се намери нещастният фанатик, който ще послужи за оръдие на божията справедливост.

— Ще се намери.

— Добре! — отвърна дукът. — Тогава ще дойде време да получите заповедта, която поискахте преди малко.

— Вие имате право, ваше високопреосвещенство — каза милейди, — и аз сгреших, като виждах в задачата, с която ме удостоявате, повече, отколкото тя е в действителност, с други думи, да известя на негова светлост от страна на ваше високопреосвещенство, че са ви известни всички преобличания, с помощта на които е успял да се приближи до кралицата през време на бала, даден от съпругата на конетабла. Че имате доказателства за срещата на кралицата в Лувър с някой си италиански астролог, който не е бил никой друг, а Бъкингамският дук. Че сте поръчали малък, крайно интересен роман за случката в Амиен, с разположението на градината, където се е развила тая случка, и с образите на главните герои, които са взели участие в нея, че Монтепо е в Бастилията и че мъченията могат да го накарат да каже неща, които си спомня, и дори неща, които е забравил. И накрая, че притежавате някакво писмо от госпожа дьо Шеврьоз, намерено в квартирата на негова светлост, което злепоставя особено много не само тази, която го е писала, но и тази, от името на която е написано. После, ако въпреки всичко той упорствува и с това, както казах преди малко, се ограничава моята задача, остава ми само да се моля богу да направи чудо, за да спаси Франция. Това е всичко, нали, монсеньор, и аз нямам какво друго да правя.

— Това е — потвърди сухо кардиналът.

— А сега — продължи милейди, сякаш без да забележи промяната в гласа, с който дукът й отговори, — сега, след като получих указанията ви, ваше високопреосвещенство, за вашите врагове, ще ми разрешите ли, монсеньор, да ви кажа две думи и за моите?

— Та вие имате ли врагове? — запита Ришельо.

— Да, монсеньор. Врагове, срещу които трябва да ми дадете пълната си подкрепа, защото аз ги спечелих, като служех на вас, ваше високопреосвещенство.

— И кои са те? — попита дукът.

— Първо, тази нищожна сплетница госпожа Бонасийо.

— Тя е в Мантския затвор.

— Искате да кажете, била е там — продължи милейди — но кралицата е получила от краля заповед, благодарение на която са я прехвърлили в манастир.

— В манастир ли? — възкликна дукът.

— Да, в манастир.

— И в кой?

— Не зная, тайната е била добре запазена.

— Аз ще узная!

— И ще ми кажете ли, ваше високопреосвещенство, в кой манастир е тази жена?

— Не виждам никакви пречки за това.

— Добре. После аз имам друг враг, много по-опасен за мене от нищожната госпожа Бонасийо.

— Кой е той?

— Нейният любовник.

— Как се казва?

— О, вие го познавате много добре, ваше високопреосвещенство — извика в пристъп на гняв милейди, — това е злият гений и на двама ни; това е човекът, който в едно сблъскване с гвардейците на ваше високопреосвещенство разреши победата в полза на кралските мускетари; това е човекът, който нанесе три рани с шпагата си на вашия пратеник дьо Вард и провали цялата работа с диамантения накит; и накрая, това е човекът, който, узнал, че аз съм му отвлякла госпожа Бонасийо, се е заклел да ме убие.

— Аха! — каза кардиналът. — Зная за кого говорите.

— Говоря за оня негодник, д’Артанян.

— Той е смел момък — заяви кардиналът.

— И тъкмо защото е смел момък, е много по-опасен.

— Трябва да имаме доказателство за тайните му връзки с Бъкингам — продължи дукът.

— Доказателство! — извика милейди. — Аз имам десет.

— Добре тогава. Това е най-простото нещо! Дайте ми доказателство и аз ще го изпратя в Бастилията.

— Добре, монсеньор! Но после?

— Когато е в Бастилията, няма после — рече глухо кардиналът. — Ах, дявол да го вземе! — възкликна той. — Ако ми беше толкова лесно да се избавя от своя враг, както ми е лесно да се избавя от вашите врагове, и ако срещу такива хора ми искате безнаказаност за вашите постъпки!…

— Монсеньор — продължи милейди, — стока за стока, живот за живот, човек за човек. Дайте ми този и аз ще ви дам другия.

— Не зная какво искате да кажете — продължи кардиналът — и дори не искам да зная, но имам желанието да ви бъда приятен и не виждам никаква пречка да ви дам онова, което ми искате относно толкова незначителен човек. Още повече, че този негодник д’Артанян, както казвате, бил развратник, дуелист, предател.

— Подлец, монсеньор, подлец!

— Дайте ми тогава хартия, перо и мастило — рече кардиналът.

— Ето, монсеньор.