Тринадесетият воин (или Ръкописът на Ибн Фадлан, в който се разказва за неговите преживявания сред нордмените през 922 г. след Христа)

Най-напред го положиха в гроба, над който беше издигнат покрив и тялото стоя там цели десет дни6, докато се крояха и шиеха дрехите му. Също събраха и вещите му и ги разделиха на три части. Първата част е за семейството му, с втората се заплаща за изработване на дрехите му и с третата се закупува силно питие за деня, когато тази, обрекла се да придружи мъртвия в отвъдното, ще бъде изгорена с господаря си.

Те се отдават на пиенето на вино като загубили ума си, пиянствайки ден и нощ, както вече казах. Често се случва някой да умре с чаша в ръка.

Семейството на Вуглиф запита всичките му жени и слугини дали някоя иска да умре с него и една от тях каза „да“. От този момент нататък тя вече не е свободна; дори и да поиска да си вземе думите назад, няма да й бъде разрешено.

Тогава девойката, съгласила се да умре с господаря си, я предават на други две жени и те я пазят и ходят навсякъде след нея и даже понякога й мият краката. Другите се занимаваха с мъртвия, крояха дрехите му и подготвяха всичко необходимо. През цялото това време момичето се беше отдало на пиене и пеене и беше щастливо и весело.

Междувременно се беше появил съперник на Булиуиф, благородникът, избран да бъде следващият княз или предводител и името му беше Торкел. Не го познавах, но беше грозен и отвратителен, тъмен човек сред тази червендалеста, русокоса раса. Той организирал заговор сам да замести умрелия. И всичко това аз научих от преводача, а в приготовленията за погребението нямаше и помен за това, че нещо не е според обичая.

Сам Булиуиф не участваше в приготовленията. По правило само членове на семейството трябваше да участват, а той не беше. Беше се присъединил към общото оживление и веселие и не се държеше като княз или предводител, освен когато седеше на високия стол начело на трапезата, по време на нощните пирове. Столът беше от камък, с каменни подлакътници, и Булиуиф сядаше на тях, а не както би седнал нормален човек, и често падаше оттам, когато пийнеше повече или гръмко се смееше. Съгласно традицията той щеше да седне в него едва след погребението.

През цялото това време Торкел разговарял с другите благородници и заговорничил, дори разбрах, че ме подозирал в магьосничество и вещаене, което много ме притесни. Преводачът, който не вярваше на тези приказки, ми каза, че Торкел разправял, че аз съм причинил смъртта на Вуглиф и с магия съм спомогнал за избора на Булиуиф.

Няколко дни по-късно, когато се опитахме заедно с ибн-Басту, Такин, Барс и всички останали да потеглим на път, нордмените не ни пуснаха, като казаха, че трябва да останем до погребението и дори ни заплашиха с кинжалите, които винаги носят. И така, останахме.

В деня, когато Вуглиф и момичето щяха да бъдат предадени на огъня, извадиха кораба му на брега на реката. От четирите му края подредиха брезови и други дървета, както и големи дървени фигури, наподобяващи хора.

В това време другите започнаха да ходят нагоре-надолу, като произнасяха думи, които не разбирах. Езикът на нордмените е неблагозвучен за ухото и труден за разбиране. Мъртвият княз си лежеше в гроба. Донесоха лежанка, положиха я в кораба и я покриха със златоткан гръцки покров и възглавници от същия материал. После дойде една дърта вещица, която наричат ангел на смъртта, и тя разпръсна личните вещи на покойния върху лежанката. Същата жена беше главното лице при подготовката на погребалните дрехи и всички останали подробности. Тя трябваше и да усмърти момичето. Видях я с очите си — беше тъмна, набита, със заплашително лице.

Когато пристигнаха до гроба, те махнаха покрива и извадиха мъртвеца. Тогава видях, че беше доста почернял поради студенината на тази земя. Бяха поставили в гроба до него силно питие, плодове и лютня, и сега ги взеха. С изключение на цвета, мъртвият не беше много променен.

Видях Булиуиф и Торкел да стоят рамо до рамо, показвайки голямо приятелство като за погребалната церемония, и все пак беше видно, че в това нямаше истина.

Мъртвият княз Вуглиф беше облечен в гащи с крачоли, гамаши, ботуши и кафтан от златоткан плат, а на главата си имаше шапка от същия плат, обточена със самурена кожа. Занесоха го до шатрата на кораба, поставиха го на лежанката под нея, подпряха го с възглавници и поставиха до него питие, плодове и босилек.

След това доведоха едно куче, което разрязаха на две и го хвърлиха в кораба. Положиха до него всичките му оръжия и доведоха два коня, които бяха гонили, докато се покрият с пот и Булиуиф уби единия с меча си, а Торкел другия, и като ги насякоха, хвърлиха парчетата вътре. Булиуиф уби коня с по-голяма трудност, което изглежда имаше някакво значение за тези, които гледаха, но аз не го знаех. Доведоха два вола, и тях насякоха и хвърлиха вътре, и накрая петел и кокошка, които убиха и поставиха в кораба.

Момичето, което се беше посветило на смъртта, през това време обикаляше насам-натам от една шатра на друга. Обитателите им лягаха с нея и казваха: „Кажи на господаря си, че го правя само от любов към него.“