Тринадесетият воин (или Ръкописът на Ибн Фадлан, в който се разказва за неговите преживявания сред нордмените през 922 г. след Христа)

Вече беше късен следобед. Доведоха момичето до някакъв построен от тях предмет, който приличаше на рамка за врата. Тя стъпи на протегнатите ръце на мъжете, които я повдигнаха над рамката, и каза нещо на своя си език, след което мъжете я свалиха обратно. Те я повдигнаха отново и тя направи същото. Те отново я свалиха и вдигнаха за трети път. И тогава й дадоха кокошка, чиято глава тя отряза и хвърли настрана.

Запитах преводача какво прави момичето и той отвърна:

— Първия път тя каза: „О, виждам майка си и баща си!“, втория път: „О, сега виждам всичките си покойни роднини!“, третия път: „О, ето и моя господар, който седи в Рая. Раят е толкова красив и зелен. И момчетата, и мъжете му са с него, и той ме вика, заведете ме при него!“

После я заведоха до кораба, където тя свали двете си гривни и ги даде на старицата, наречена ангел на смъртта и която трябваше да я усмърти. Свали също и гривните от глезените си и ги предаде на двете си придружителки, дъщери на ангела на смъртта. После я повдигнаха в кораба, но все още не я допускаха до шатрата. Сега пристигнаха мъже с щитове и копия и й подадоха чаша със силно питие. Тя го взе, изпя нещо над него и го изпи. Преводачът ми каза: „С тези думи се сбогува със скъпите на сърцето си.“ После й дадоха друга чаша, тя я взе и започна дълга песен. Вещицата я накара да изпие чашата по-бързо и да влезе в шатрата, където лежеше мъртвият.

След цялото това време тя имаше вид на замаяна7. Тя понечи да влезе, но старицата внезапно я дръпна вътре. В това време мъжете заудряха щитовете с копията си, за да заглушат виковете, които биха уплашили другите жени и те биха се отказали да споделят смъртта заедно с мъжете в бъдеще.

Шестима мъже я последваха в шатрата и тя се съвкупи с всеки от тях. После тя я положиха на ложето до мъртвия и двама хванаха краката й, а двама ръцете й. Старата вещица завърза въже около врата и подаде краищата на другите двама, които щяха да дърпат. След това я намушка между ребрата с широк кинжал и натисна острието напред, а другите дърпаха въжето, докато момичето умря.

Най-близкият роднина на мъртвия се доближи с парче запалено дърво в ръка и гол, заднишком, без дори да погледне кораба, го подпали. Погребалната пирамида скоро пламна и корабът, и шатрата, и мъртвецът, и момичето, и всичко друго скоро се превърна в бурна, пламтяща клада.

Един от нордмените до мен каза нещо на преводача и той ми предаде:

— Вие, арабите, трябва да сте глупав народ. Вашите най-обичани и уважавани хора ги заравяте в земята да ги ядат пълзящи твари и червеи, а ние ги изгаряме мигновено, така че веднага, без да чакат, отиват в Рая.

И истината ви казвам, преди да измине час, кораб и дървета, и момичето, и мъжът се бяха превърнали в пепел.

След погребението на Нордменския предводител

За скандинавците ничия смърт не е причина за скръб. Бедняк или роб, за тях е безразлично, дори и смъртта на княз не би предизвикала тъга или сълзи. Вечерта на същия ден, в който погребаха вожда Вуглиф, в лагера на нордмените цареше небивал празник.

Въпреки това усещах, че нещо не е наред сред тия варвари. Посъветвах се с преводача и той ми каза, че планът на Торкел е да предизвика смъртта ми и след това да свали Булиуиф. Той бил спечелил подкрепата на някои от първенците и във всеки дом хората обсъждали и спорели.

Притеснен до немай-къде, попитах:

— Но нали аз нямам нищо общо с това, как да постъпя?

Преводачът каза, че трябва да бягам, ако мога, но хванат ли ме, това ще се изтълкува като доказателство за вина и ще постъпят с мен като с крадец. Крадците при нордмените биват наказвани по следния начин: завеждат крадеца до някое дърво, завързват около него здраво въже, закачат го на дървото и го оставят да виси там, докато не се разпадне на парчета под действието на ветровете и дъжда.

И като си спомних, че едва отървах смъртта в ръцете на ибн-ал-Катаган, реших да постъпя както преди — с една дума, да остана при нордмените, докато ми разрешат да продължа пътуването си.

Посъветвах се с преводача дали да не поднеса дарове както на Булиуиф, така и на Торкел, дано ми разрешат да замина по-бързо, но той отвърна, че не мога да изразя почит и на двамата едновременно, а кой ще бъде новият княз още не е решено. После добави, че всичко ще стане ясно само след един ден и една нощ, и не по-късно.

И наистина е вярно, че между тези нордмени няма установен начин, по който да се избира нов предводител след смъртта на стария. Силата и бойните умения са на голяма почит, но също така и подкрепата на останалите воини, първенци и благородници. Понякога се случва да няма ясно определен приемник на властта и така беше сега. Преводачът ме посъветва да чакам и да се моля, което и направих.

И тогава се изви силна буря по бреговете на реката Волга и продължи цели два дни, и вилняха ветрове, и силни дъждове се изляха, и след бурята падна студена мъгла на земята. Беше гъста и бяла и човешките очи не можеха да проникнат на повече от дузина разкрача.