Тринадесетият воин (или Ръкописът на Ибн Фадлан, в който се разказва за неговите преживявания сред нордмените през 922 г. след Христа)

В действителност се оказва, че науката разполага с твърде ограничено количество надежден неандерталски скелетен материал. От повечето от осемдесет познати фрагмента само дузина са достатъчно запазени или с надеждно определена възраст, за да подкрепят сериозно изследване. Както не можем със сигурност да определим доколко разпространен е бил неговият вид и каква е била съдбата му. Освен това съвременният поглед върху костните експонати подлага на основателно съмнение викторианската убеденост в неговите чудовищни, получовешки черти.

В свой материал от 1957 година Строус и Кейв пишат: „Ако можеше да бъде съживен и поставен в метрото на Ню Йорк, при условие, че бъде изкъпан, избръснат и облечен в съвременно облекло, твърде малко вероятно ще е той да привлече повече внимание от някои от другите посетители.“

Или както друг антрополог се изразява неконвенционално: „… възможно е на пръв поглед да ви се стори малко чепат, но надали бихте имали нещо против да се ожени за сестра ви.“

От подобна отправна точка има само малка крачка до убежденията на някои съвременни антрополози, че Неандерталският човек като анатомическа разновидност на съвременния човек не е изчезвал никога и продължава да живее в модерните времена.

Новата интерпретация на находки от неандерталската култура също поддържа един чувствително по-благоприятен образ на въпросния индивид. Антрополозите от миналото били силно впечатлени от красотата и дълбочината на пещерните рисунки, появили се с Кроманьонския човек, които, заедно със скелетния материал, в голяма степен подсилили идеята за една нова чувствителност, дошла да замести съществуващата преди „мрачна примитивност“.

Неандерталецът обаче е забележителен сам по себе си. Културата му, наречена Мустерска, отново по името на географски обект — селото Ле Мустер във Франция — се характеризира с каменоделски умения от висок разред и далеч по-висши от съществуващите в по-ранни културни пластове. Както вече е неоспорим факт, че неандерталците са притежавали оръдия на труда, изработени от кост.

Най-впечатляващ е фактът, че те са били първите наши предци, практикували погребален ритуал за своите мъртъвци. В Ле Мустер е намерено тяло на юноша, поставено в продълговат изкоп и положено в спяща поза. Край него са подредени пособия от кремък, каменна брадва, както и печено месо. Фактът, че въпросните материали са били предназначени за употреба в някакъв задгробен живот, е безспорен за множество антрополози.

Съществуват и други доказателства за наличие на религиозни чувства. В Швейцария е открит олтар, посветен на пещерната мечка — същество обожествявано, почитано, ала също и изяждано, докато в пещерата Шанидар в Иран е погребан неандерталец с букет цветя. Всички факти потвърждават осъзнаването на живота и смъртта, на разликата между индивида и околния свят, което, според нашите разбирания, е границата между мислещия човек и животните. По силата на тези факти се налага изводът, че подобно наличие на разумност се среща за първи път в историята при Неандерталския човек.

Цялостната преоценка на Неандерталеца съвпада с преоткриването на Ибн Фадлановия контакт с „чудовищата на мъглата“. Съгласно неговото описание видът на тези същества напомня анатомията на Неандерталския човек и повдига въпроса дали тези наши предци са изчезнали от лицето на земята преди хиляди години или са успели да се задържат до исторически времена.

Аргументи, основани на аналогии, могат да потвърдят и двете предположения. Съществуват исторически примери как шепа хора, зад които стои технологически по-висока култура, са успели да изтрият от лицето на земята по-примитивни общества само за броени години и в най-общ вид това е историята на контакта на европейците с народите на новия свят. Има и примери за примитивни народи, живеещи в изолирани райони и непознати за други, по-развити и цивилизовани общности, които обитават съседните области. Подобно племе беше наскоро открито във Филипините.

Академичният спор относно съществата на Ибн Фадлан може накратко и просто да се представи чрез мненията на Джефри Райтуд от университета в Оксфорд и Е. Д. Гудрич от Филаделфийския университет. Райтуд пише през 1971 година: