Тринадесетият воин (или Ръкописът на Ибн Фадлан, в който се разказва за неговите преживявания сред нордмените през 922 г. след Христа)

Цялостната иначе точност на Ибн Фадлановия доклад може да ни подведе да пренебрегнем известни крайности в текста. Те са няколко и биха могли да са резултат на културни предразсъдъци или на желанието на всеки разказвач да впечатли аудиторията. Той нарича викингите гиганти, нещо, което те не са били, подчертава непрекъснато липсата им на чувство за хигиена, което на други, не толкова придирчиви наблюдатели, не е направило впечатление. В описанието си на така наречените „вендол“ той непрекъснато изтъква тяхната окосменост и брутален външен вид, докато те биха могли да не са толкова космати и брутални. Те биха могли просто да бъдат племе от вида Homo sapiens, живеещо в изолация и под нивото на културните придобивки, типични за скандинавците.

Съществуват доказателства в самия ръкопис на Ибн Фадлан, които поддържат предположението, че въпросните „вендол“ действително принадлежат към вида Homo sapiens. Фигурките на бременни жени, описани от арабина, определено наподобяват праисторическите скални рисунки и статуетки, намерени в Оринас, Франция и Гравецианските находки от Вилендорф, Австрия, ниво № 9. Както Оринаската, така и Гравецианската култура се свързват най-вече със съвременния човек, а не с неандерталеца.

Никога не трябва да забравяме, че за необучения наблюдател културните различия много често изглеждат като физически различия и дори не е необходимо човек да е особено наивен, за да направи подобна грешка. В този ред на мисли почти до осемдесетте години на миналия век образовани европейци са обсъждали публично дали негрите от примитивните африкански общества принадлежат към човешкия род или представляват причудлива кръстоска между хора и маймуни. Също не бива да забравяме степента, до която общности, принадлежащи към диаметрално различни нива на културно развитие, биха могли да съществуват рамо до рамо на една и съща територия. Подобен контраст представлява Австралия, където каменната ера и ерата на реактивните самолети могат да бъдат открити непосредствено една до друга. Ето защо, когато осмисляме описанията на Ибн Фадлан, нямаме право да приемаме аксиоматично, че става въпрос за неандерталски индивиди, освен ако не сме вътрешно убедени да го направим.

В заключение спорът винаги се препъва в добре познатите ограничения на човешкия метод на научно познание. Физикът Герхард Робинс отбелязва, че: