Тринайсет

Планът ми можеше да проработи само ако прокурорът беше Норм. Бях подал искане за снемане на обвиненията два дни по-рано, малко преди пет часа, когато служителката в деловодството вече си беше тръгнала. Практикувах от години и имах ясна представа колко бързо се обработват документите и се насрочва заседание. В деловодството чакаха толкова много молби, че едва ли щяха да назначат заседание преди днес, пък и доста щяха да се затруднят да намерят свободна зала. Обикновено исканията се разглеждаха към два часа, но и прокурорът, и адвокатът научаваха в коя зала ще се проведе заседанието едва няколко часа по-рано. И бездруго нямаше значение. Сутринта Норм щеше да бъде зает с отправяне на обвинения, аз също имах работа. Обикновено молиш някой съдебен служител да провери в компютъра номера на залата. След като получи потвърждение за мястото на заседанието, всеки друг прокурор би се обадил на свидетелите си, за да ги уведоми къде се очаква да се явят. Не и Норм. Той нямаше мобилен телефон. Смяташе, че ни облъчват с всякакви вредни лъчения. Бях се постарал да намеря Норм по-рано сутринта в съда, за да му съобщя къде ще се проведе заседанието следобед. Той разчиташе свидетелят му да направи каквото се очаква от него — да провери на таблото в коя зала да се яви. Само че аз го изпреварих.

Таблото се намира в зала 1000 в сградата на съда — канцеларията. Във въпросната канцелария освен опашките от хора, които чакат да платят различни глоби, имаше и бяла дъска със списък на разглежданите дела в съответния ден. Предназначението на таблото е да осведомява свидетели, полицаи, прокурори, студенти по право, туристи и адвокати къде в сградата и по кое време ще се гледа дадено дело. Един час преди началото на заседанието се качих в канцеларията, застанах с гръб към чиновничката, намерих искането си, изтрих номера на залата и написах друг. Дреболия. Не можеше да се мери с продължителните и рисковани операции, които провеждах цели десет години, докато се занимавах с измами. Откакто станах адвокат, понякога си позволявах по някое дребно прегрешение като едно време.

Знаейки колко се чака за асансьор в тази сграда, допусках, че съм забавил свидетеля на Норм с десетина минути.

Полицай Майк Грейнджър влезе в залата с двайсетминутно закъснение. Не се обърнах, когато чух вратата да се отваря. Просто слушах стъпките на Грейнджър — крачеше почти толкова бързо, колкото барабаняха по бюрото пръстите на съдия Паркс. Но после чух още нечии стъпки. Тогава вече се обърнах.

След Грейнджър бе влязъл мъж на средна възраст със скъп костюм, който се настани отзад. Разпознах го на секундата: въздълга руса коса, холивудски зъби и бледо лице на човек, който работи на закрито. Руди Карп беше от адвокатите, чиито дела се отразяваха по новините, появяваше се в юридическите предавания и на кориците на списания и притежаваше всички необходими умения, за да си заслужи известността. Беше официалният адвокат на звездите.

Не се познавахме. Движехме се в различни кръгове. Руди вечеряше в Белия дом два пъти годишно. Съдия Хари Форд и аз пиехме евтин скоч веднъж месечно. По едно време се бях предал на алкохола. Вече не. Веднъж месечно. Не повече от две питиета. Владеех се.

Руди махна с ръка. Обърнах се и видях, че съдията е вперил поглед в Грейнджър. Обърнах се отново и Руди пак махна. Едва тогава осъзнах, че маха на мен. Отвърнах на поздрава, обърнах се и се постарах да се съсредоточа. Не проумявах какво търси в моята съдебна зала.

— Благодаря, че се присъединихте към нас, господин полицай — каза съдия Паркс.

Майк Грейнджър беше ветеран от Нюйоркската полиция — от глава до пети. Той пристъпи наперено, свали оръжието си, изплю дъвката си и я лепна върху кобура, преди да го остави върху масата на обвинението. Оръжията бяха забранени. Дори ченгетата трябваше да предават пистолетите си на охраната на съда. Тя си затваряше очите за ченгетата ветерани, но дори те не си позволяваха да сядат на свидетелското място с оръжие.

Грейнджър се опита да обясни защо е закъснял. Съдия Паркс го прекъсна с тръсване на глава — ще говорите на свидетелското място.

Чух въздишката на Джийн Мари. Черните корени на изрусената й коса бяха прораснали и пръстите й трепереха, когато ги поднесе към устата си.

— Не се тревожи. Вече ти обясних, че няма да се върнеш в ареста — уверих я.

Носеше нов костюм с панталон специално за съда. Добре й стоеше, придаваше й малко по-самоуверен вид.

Докато аз успокоявах Джийн Мари, Норм започна процедурата, като призова Грейнджър на свидетелското място. Полицаят се закле и Норм го преведе през основните стъпки от ареста на Джийн.

В онази нощ, когато минавал покрай ъгъла на Трийсет и седма улица и Лексингтън авеню, забелязал Джийн да стои пред салон за масаж с голяма хартиена торба в ръка. Грейнджър познавал досието й като бивша проститутка. Спрял, приближил се. Представил се и й показал значката си. В този момент забелязал „принадлежностите за наркотици“ да стърчат от торбата на Джийн.

— Какви бяха тези принадлежности? — попита Норм.