Тринайсет

— Ваша чест, стенографката ще бъде най-точна, но според моите бележки полицай Грейнджър заяви „съвсем ясно я видях да стърчи от торбата й“. Защитата е съгласна, че е възможно сламката да се показва, ако горният край на торбата е навит. В показанията си обаче полицай Грейнджър потвърди, че клиентката ми е държала торбата за дръжките. Ваша чест, хващат се за сламка… образно казано.

Съдия Паркс вдигна ръка. Беше чул достатъчно от мен. Завъртя се на стола и насочи вниманието си към Норм.

— Господин Фолкс, разгледах тази торба и сламката заедно с предметите, които са се намирали на дъното. Не съм убеден, че господин Грейнджър би могъл да види сламката да стърчи от тази торба. Поради което не намирам основание за обиск и всички улики, събрани при този обиск, са недопустими в съда. Включително сламката. Силно съм притеснен от склонността на някои полицейски служители напоследък да окачествяват сламки за безалкохолни напитки и други безобидни предмети като принадлежности за наркотици. Тъй или иначе, вие не разполагате с доказателства в подкрепа на основателен арест, поради което снемам всички обвинения. Сигурен съм, че искате да ми кажете много неща, господин Фолкс, но няма смисъл — опасявам се, че сте адски закъснели.

Джийн се метна на шията ми и едва не ме удуши. Потупах я по ръката и тя ме пусна. Сигурно няма да й е до прегръдки, когато получи сметката за хонорара ми.

Съдията и служителите му се изправиха и напуснаха залата.

Грейнджър гневно изхвърча навън и на излизане ме отстреля с изпънат показалец. Не ми пукаше, бях свикнал.

— Кога да очаквам да обжалваш? — попитах Норм.

— В някой друг живот — отговори той. — Грейнджър не арестува дребни риби като клиентката ти. Сигурно зад ареста се крие нещо друго, което ние с теб никога няма да узнаем.

Норм събра нещата си и напусна след клиента си. В залата останахме само двамата с Руди Карп. Той ме аплодираше с искрена усмивка.

Изправи се и каза:

— Поздравления, беше… впечатляващо. Ще ми отделите ли пет минути?

— За какво?

— Ще се съгласите ли да станете втори адвокат в най-големия процес за убийство, воден някога в този щат?

2

Кейн видя как мъжът с карираната риза, който отключи вратата на апартамента си, замръзна от изумление. Видя объркването му и се запита какво си мисли този човек. Отначало беше сигурен, че мъжът е решил, че вижда собственото си отражение — все едно на вратата му беше позвънил шегобиец, вдигнал срещу него огледало в цял ръст. А после, когато осъзна, че няма огледало, потърка челото си и се отдръпна от прага, мъчейки се да проумее какво вижда. Кейн за пръв път го доближаваше толкова. Беше го наблюдавал и снимал, беше му подражавал. Сега го измери с поглед от глава до пети и остана доволен от работата си. Самият той беше облечен със същата риза като мъжа на прага. Беше боядисал косата си в същия цвят и след леко подстригване, бръснене и малко грим беше успял да докара съвсем същата форма на оредяващата коса около слепоочията. И очилата с черни рамки бяха същите. Дори сивият му панталон имаше избеляло петно на левия крачол долу, на дванайсетина сантиметра от долния ръб и на пет от вътрешния шев. Обут беше със същите боти.

Кейн насочи вниманието си към лицето на мъжа и отброи три секунди, преди онзи да осъзнае, че не става дума за шега и че не стои пред отражението си. Въпреки това мъжът сведе поглед към ръцете му, за да се увери, че са празни. Дясната ръка на Кейн държеше пистолет със заглушител, отпуснат отстрани до тялото.

Кейн се възползва от объркването на жертвата си. Силно блъсна мъжа в гърдите, за да го принуди да отстъпи още по-навътре. Влезе в апартамента, затвори вратата с ритник и я чу как се затръшна.

— В банята, веднага, в опасност си — каза Кейн.

Мъжът вдигна ръце и устните му се раздвижиха беззвучно, докато се мъчеше да намери думи. Каквито и да било. Нищо не му хрумна. Той просто се придвижи заднешком по коридора към банята си, докато не усети как задната част на бедрата му опира в ръба на порцелановата вана. Високо вдигнатите му ръце трепереха, очите му оглеждаха обстойно тялото на Кейн, паниката му се боричкаше с объркването.

Кейн също не можеше да откъсне очи от човека в банята и откри незначителни разлики във външния вид. Отблизо установи, че е по-слаб от мъжа поне със седем-осем килограма. Цветът на косата му беше сходен, но не съвсем същият. А и този малък белег, точно над горната устна, на лявата буза. Кейн не беше забелязал белега на снимките, които направи пет седмици по-рано, не го видя и на снимката от шофьорската му книжка в базата данни на Службата за превозни средства. Може би белегът се беше появил, след като бе направена снимката. Тъй или иначе, Кейн знаеше, че това не е проблем. Беше изучил холивудските техники за гримиране — с помощта на слаб и бързосъхнещ латексов разтвор можеше да направи точно копие на почти всякакъв белег. Улучил беше само цвета на очите — беше същият като на контактните му лещи. Помисли си, че сигурно ще се наложи да добави по-тъмни сенки около очите си и леко да изсветли кожата си. Носът беше проблем.

Но разрешим.